|
Отварянето на досиетата някои сравняват с кутията на Пандора. Други, като
Сергей Станишев искат унищожаването им. Трети твърдят, че темата не им е
интересна (за съжаление сред тях се срещат и немалко журналисти).
Това ли е дневният ред на страната, риторично пита премиерът. Да, господине,
темата за досиетата не е преставала да бъде част от дневния ред на обществото
ни в годините на прехода, но от онзи дневен ред, който не е свързан с
биологичното ни оцеляване и възпроизводство, а с моралната памет на нацията. И
вие много добре си давате сметка затова. Иначе не бихте определили темата като
отрова, нито бихте търсили правни начини да унищожите архивите на бившия
репресивен апарат на режима.
Ако досиетата са отровата, която трябва да изпием, да го сторим без колебание.
Защото това ще бъде оздравителната доза отрова за едно боледуващо общество.
Дозата отрова, която ще породи имунитет срещу рецидиви на миналото. Едно
престъпно минало, което наследниците на дедите и бащите си трябва да оневинят.
А образът му да излъскат за поколенията.
Ако има граждани в тази държава, трябва да не допуснат да се унищожи
част от историята на тоталитарната държава
нейната най-важна част. И независимо каква част от архива на МВР е запазен
автентичен, колко от него е унищожен или преработен, той трябва да бъде
изваден и направен обществено достъпен. Другото е престъпление спрямо
колективната памет на нацията.
Никак не е странно, че Сергей Станишев ни призовава да последваме примера на
Испания и Гърция, където по
времето на диктатурата на Франко и на военната хунта в южната ни съседка
досиетата са били унищожени, без да се оповестяват пред масовата аудитория.
Това послание идва от лидера на БСП, която има претенцията да е скъсала с
комунистическото си минало. Преди няколко години като президент на Полша
социалистът Александър Квашневски заяви на конференция, подготвена от
Института за националната памет следното:” Аз съм
политик, който винаги е заявявал, че трябва да се избира бъдещето, че трябва
да мислим за утрешния ден, но моят политически опит ми подсказва, че не можем
да избягаме от собственото минало. Рано или късно това минало ще ни догони. От
историята трябва да си правим съответните изводи, спрямо историята трябва да
проявим разбиране и обективност и отговорност”.
Рано или късно
миналото ни ще ни догони
Тази истина приеха с консенсус в много от страните от бившия източен блок. А
не другата: "Да изберем бъдещето и да не се обръщаме
назад към миналото", демогогски внушавана от сценаристите на прехода.
Като последствие на горчиви и нелеки обществени дискусии, в тези страни бяха
приети адекватни (лустрационни) закони, а досиетата на бившите им специални
служби бяха отворени. Нещо повече, в грижата да бъдат проучени като
най-важната част от биографията на тоталитарната държава и адекватно
обработени (не прочистени), за да намерят място в учебниците по история на
тези страни, в Полша създадоха Институт по националната памет; в Унгария –
Служба по история – институт, който работи като специален държавен архив,
подчинен на парламента; в Чехия – Институт за документиране и изследване на
престъпленията на комунизма. И всички тези институти са на бюджетна издръжка.
Архивите на бившите тайни служби отвориха в бившата ГДР, дори в Румъния.
У
нас тъкмо поради липса на обществен и политически консенсус процесът за
създаване на законодателство, което да даде достъп на гражданите до архива на
бившата Държавна сигурност, беше забавен драматично. А после парадоксално
стопиран в предишния парламент. Според Методи Андреев един архив, който няма
отношение по никакъв начин към сегашната визия и концепция на страната ни за
национална сигурност, беше съвсем изкуствено причислен към т. нар.
класифицирана информация, за да бъде засекретен. “Не може да бъде секретна
информацията, добивана по незаконен начин в нарушение на всички човешки права,
на принципите на демократична и правова държава, каквато е информацията,
съдържаща се в архива на бившата Държавна сигурност, добивана през тези 45
години на комунистически режим в България. Това е правен парадокс”, коментира
бившият председател на закритата Комисия по досиетата.
За да
приключим веднъж завинаги със спекулативното използване на темата от бившите
генерали от ДС, трябва да отворим досиетата. Затова е необходима политическа
воля. А тя, както знаем, е синтез на гражданската. Затова гражданите в
България трябва да заставят политиците да изпълнят задълженията си към
историята и бъдещите поколения. Без повече демагогия и отлагане. Немедленно!
назад |
