Архивите разтресоха и БСП

Дебатът за остатъците от архива на ДС прокара нови разделителни линии в левицата

Министърът на вътрешните работи олицетворява политическата дебелащина на позабравения Премянов

Иво МАЕВ 

Политическите последствия за БСП от поредния скандал с досиетата на Държавна сигурност стават все повече и все по-съществени. За пореден път министърът на вътрешните работи е поставен под огъня на публичния интерес и разпалва поредната война с институциите. Сигнали за това дадоха както премиерът Станишев, така и президентът Първанов. Въпросът продължава да буни и парламентарната група на червените и мнозинството като цяло.

Ефектът от този дебат, както и практическото използване на темата, продължава да се превръща в ключов тест за възможностите на една партия да се опише като принадлежаща към демократичния спектър или да остане в сенките на неформалното и непублично политическо общуване.

Положителното в случая от гледна точка на демократичното ни настояще е фактът, че вътре в БСП като лавина растат скандалите по темата. Със сигурност при червените тя буди много повече интерес, защото е свързана с тяхното  политическо минало, “когато се наливаха основите на организираната престъпност и корупцията”, когато се задаваха

параметрите на перестроечния модел

доминирал в нашата публичност чак до началото на 1997.

Впечатлява наглостта, с която БСП жонглира по темата с досиетата. Видни представители на левицата вкупом се хвърлят да обясняват, че България е пропуснала времето, за да отвори напълно архивите на комунистическите тайни служби. Това го казват хора като Първанов, Червеняков, Станишев – все лица от звездния тим на БСП, които в най-близкото минало бяха моторите на противопоставянето на всяка идея за разсекретяване на архива на ДС. Сега точно те ни казват, че сме изпуснали момента,”както някои други източноевропейски страни” (Младен Червеняков) и затова архивите трябва да бъдат унищожени (Сергей Станишев). Нещо повече, премиерът настоява неговото предложение да не е прецедент – така, видите ли, били постъпили в Испания след падането на режима на Франко. Само допреди няколко години подобно сравнение не бе възможно – БСП бягаше като дявол от тамян от сравнението между тоталитарна Бъгария и авторитарна Испания, така както бягаше от

изравняването на комунизма с националсоциализма

 Днес обаче испанският пример е заразителен, защото левицата няма друг източноевропейски прецедент по темата с архивите на комунистическите тайни служби. Във всички тези страни, с които иначе България обича да се съизмерва, темата с досиетата бе решена по-рано или по-късно по радикален начин. Единствено у нас не бяха направени дългосрочни и системни усилия за очистването на обществените отношения от червената зараза. Нещо повече – всеки опит това да бъде направено през различните години на прехода срещаше изключителната съпротива именно на левицата и на нейните крила и политически течения. Не друга партия, а именно БСП през тези 16 години се опитваше да запази романтичния ореол на комунистическите (контра-)разузнавачи, като задължително ги свързваше със собствената си политическа история. В същото време, докато не даваше и косъм да падне върху въпросните лица и надаваше вопли до небесата при всеки легален опит за очистване на обществото от зловещото и вредно влияние на ДС, редица леви политици се опитваха да ни внушат важната и патриотична роля, която агентурният апарат и неговите ръководители са играли за националната сигурност на България.

Всеки разумен човек, който се опитваше да протестира срещу ужасяващата манипулация на живота на цели поколения, бе или

причисляван към параноиците и маниаците

или пък бе “давен” в остарелия език на комунистическата бюрокрация и законодателство, които спираха достъпа до архива на ДС.

Президентът Първанов днес призовава да се действа от името на закона по темата с досиетата, но не бе толкова далеч времето, когато именно той се противопоставяше на реализацията на такъв закон.

По-интересното е, че реализацията на плановете на Румен Петков да манипулира политическата обстановка в страната ще се превърне в разделителна линия за политическото поведение на левицата оттук насетне. След като не само премиерът, но и президентът се изказаха срещу действията на ръководството на МВР по избирателното публикуване на отделни детайли от арихва на ДС, след натиска, който правителството и мнозинството получават от Брюксел по въпроса с липсата на ефективност в борбата с организираната престъпност и корупцията, след откровенията на европейски политици, че бившата ДС е истинският кръстник на политическия и стопанския ъндърграунд у нас,

политическото бъдеще на Петков изглежда проблематично

Това, от една страна. От друга обаче, старият партиен апаратчик Петков е фигурата, която контролира основната част от структурите на БСП, ръководи най-голямото министерство в България, на него се разчита основно за подготовката и изпълнението на предизборните кампании на левицата (включително и на предстоящата президентска кампания). Независимо дали е прав или не, Петков не е фигура, която лесно може да бъде заобиколена нито от Първанов, а още по-малко от Станишев. Той е олицетворение не на европейското лице на БСП, за което претендират премиерът и малцината млади около него. Точно обратното – Петков се харесва повече на провинциалните социалисти. Той е носител на онова, което стопля сърцата на всички, които не се свенят да си признаят, че “ние всъщност сме си комунисти, независимо че се наричаме социалисти”. Министърът на вътрешните работи олицетворява политическата дебелащина на позабравения Премянов, перестроечната теория за “контролираната и имитативна демокрация”, споделяна от политическия му гуру Луканов, и най-добре може да покрие образа на “червен капиталист”, който не се притеснява да заиграва цинично със социалните очаквания и надежди на червения избирател.

В този смисъл драмата в БСП предстои. И колкото повече Петков продължава да е в структурите на властта, толкова повече и премиерът, и президентът ще стават зависими от него, а европейската интеграция на България ще се отдалечава бавно и сигурно на нашенския политически хоризонт.       

назад

Регента се извини на Бор

Време за мръсни поръчки и замитане на следи

Силвия СТЕФАНОВА

Поредната порнография с досиета се развихри през седмицата. Няма никакво значение за разрешаването на казуса какво говорят пред медиите лица като Георги Първанов, Румен Петков, Борис Велчев, Бойко Борисов, Владимир Дончев, както и коментаторите с пагони на ДС от някои медии. Без значение е и порнографската акция, при която Регента от името на държавата се извинява на Бор. А после сладострастно в просенето на полицейски индулгенции се включва и Димитър. Приглася му Липа. Допълва ги наивният Гоце. Полковникът мълчи. Алберт е невинен. Брезата хапне устни. И за капак на манджата работата се дообясняват и деликатно дирижира от Илия, Димитър, Цвятко и Андрей. И всички искат да бъдат изслушани от комисията по национална сигурност в парламента.

Какво ли ще и кажат?  Че писането на доноси е похвално занимание? Че шпионирането в разградената за съветските интереси тоталитарна България под шапката на КГБ  е патриотичен дълг? Че организираната престъпност, натрупаният външен дълг, изнесените милиони през външнотърговските дружества и ограбеното по криминален начин държавно имущество не са се случили под вещото ръководство на строителите от ДС? Че скапаният български преход е протекъл без връзка с манипулативните мероприятия  на бившите десейци и на техните слуги сред медиите, социологическите агенции и парламентарно представените партии?

И как точно тези кристални труженици и креатурите им с картончета  се оказах в центъра  на “новия” политически, журналистически, анализаторски и бизнес елит? То и затова халът ни е такъв. И след като цялата работа с досиетата на ДС – на Шесто, на Първо главно, на РУМНО и на ВКР  - е  толкова патриотична и чиста, ами дайте да ги видим тези български патриоти. Дайте да  прочетем в регистрационните книги за кого и с какви думи са писали доноси и по колко са им плащали за това. Какви ли задачи са изпълнявали тези родолюбци? Не е вярно твърдението, че за лицата с картончета не могат да бъдат намерени агентурни следи. В т.нар. картон има достатъчно информация – име, презиме, фамилия и лични данни – за вербуваните лица. След което срещу “техния регистрационен номер” в регистрационните книги могат да бъдат открити и сведения за дейността им.

Повечето работили за ДС кадри са преминавали първо през разработка и вербовка на ВКР, после през Шесто управление /тоест през политическата полиция/ и накрая като признание за добре свършената работа някои от тях са били приласкавани от Първо главно – сегашната НРС, която е под контрола на президента. Регистрационните книги представляват обемисти томове, твърдят докоснали се до този масив компетентни лица. Те са били попълвани на ръка номер след номер и поради тази причина са по-трудни за дописване, фалшификации или унищожение. Не случайно защитниците на версията за отсъстващите “агентурни улики” в един или друг конкретен случай, винаги внимателно са забравяли да споменат за веригата: картон – регистрационнна книга – работно дело.

Няма нищо случайно и в това, че документацията на комисията Андреев все още стои заключена в една от стаите на ДКСИ. Там обаче е събрана информация за 550 души с доказана принадлежност към различни служби на ДС.  С решение 11 111 от 2002 ВАС постанови, че тези документи са обществено значими и съгласно чл. 3 от Закона за нормативните актове трябва да бъдат огласени със закон. Това се оказа глас в пустиня. Нищо, че по въпроса за  архивите на бившите тайни служби има резолюция на ПАСЕ и препоръка на Съвета на Европа.

През седмицата Румен Петков побърза да прогласи от Словакия, че в архива на МВР нямало данни, че Първанов, Станишев и Пирински са били причастни към бившата ДС. Рупор на новината стана “Дарик” радио. Само че министърът пропусна да уточни как стоят нещата с Националната разузнавателна служба, бившето ПГУ, чиито архивни единици се охраняват като свещена територия и досега. Обществена тайна е обаче, че високо квалифицираните кадри на НРС се изковаваха не къде да е, а в школите на КГБ в бившия СССР, за да громят империалистическите страни. Към които същите тези кадри са петимни да ни присъединяват сега.

Според публикации в медиите над 60 000 бивши десейци са оставени на отчет като секретни сътрудници на службите ни и след 1990. Можем само да си представим в кои сфери работят тези тихи труженици. Впрочем въпреки умишлено сътвореното законодателно пюре все още има два закона, промъкнали се през ченгесарското сито, които  забраняват бивши сътрудници на ДС да заемат ръководни длъжности в съответната сфера. Единият от тях е Законът за радио и телевизия. Позовавайки се на него в бр. 17 от 3 май 2006, “Седем” поиска от страниците си, да му бъде даден достъп до досието на председателя на СБЖ и новоизбран член на СЕМ от квотата на президента Георги Първанов – Милен Вълков. “Журналистически” кадър на военното училище в Лвов. Повод ни даде не търсенето на евтини сензации, а факта ,че при избирането на Вълков за член на УС на БНТ е била пропусната изискващата се по закон проверка за принадлежност към ДС, както и собственоръчно подписаната от Вълков декларация, която публикувахме.

Така и не получихме отговор от министър Румен Петков. Нито от бдящия над НРС президент Георги Първанов. Наместо това станахме свидетели на поредната порнографска политическа акция с все същите стари действащи лица.

Пак през миналата седмица депутати от мнозинството неофициално коментираха в кулоарите на парламента: ”Наближават избори. Време е Петков да осъществи поръчките на Първанов, заради които бе избран за министър в това правителство.” 

назад