Турски съдия бе застрелян

Напрежението между ислямисти и секуларисти в страната расте

Адриана НЕДЕВА

Съдия бе застрелян в турския върховен административен съд миналата седмица. Четирима други съдии бяха ранени. Убиецът е стрелял с виковете “Аллах е велик” и “Ние сме посланиците на Аллах!”. Двайсет и девет годишният нападател Алпаслан Аслан е адвокат и е обяснил, че атаката му е отмъщение за решението на съда, което забранява носенето на религиозно облекло в Турция. След нападението СиЕнЕн цитира неназован полицейски източник, според който Аслан е свързан с радикалната ислямистка група – “Турски хизболах”. Анадолската информационна агенция пък обяви, че задържаният се е определил като “краен националист” пред разследващите.

По повод инцидента президентът на страната Ахмед Сезер заяви: “Тази атака е насочена срещу светските и демократичните основи на нашата република!”

Служители на съда попречиха на премиера Ердоган да изрази съболезнованията си, тъй като е сред привържениците на политическия ислям и публично критикуваше решението на съда да забрани носенето на фереджета.

В отговор на убийството хиляди хора излязоха на улиците в Анкара, за да протестират и да защитят светската конституция на страната си. Министрите, дошли на погребението на съдията, бяха посрещнати с викове

“Убийците вън”

и с призиви да подадат оставка. Това за пореден път разкрива все по-изострящите се противоречия между управляващата ислямска партия “Справедливост и развитие” на Реджеп Ердоган и привържениците на секуларизма, които са най-многобройни сред съдиите, военните и в президентската институция. Напрежението между двете страни продължи и с изявлението на ген. Озкок, който заклейми убийството като терористичен акт, дело на крайно консервативни групи. Според него “протестите и чувствителността на хората са окуражаващи и възхитителни. Но тази реакция не трябва да се свежда само до един ден или до една демонстрация. Тя трябва да продължи и всички трябва да се включим в нея.” В отговор Ердоган заяви, че подобни призиви са неправилни.

Напрежението между ислямисти и секуларисти расте, тъй като догодина изтича мандатът на държавния глава Сезер, а премиерът, който има апетити към този пост, контролира мнозинството, което ще избере новия президент.

Ердоган се опитва да си проправи пътя към поста държавен глава

коментира експертът по радикален ислям Мехмед Фарак пред просветския ежедневник  “Джумхюриет”. Според него “обществото реагира срещу идеята премиерът да заеме тази длъжност, която най-напред принадлежеше на Ататюрк. Сега ислямистите отвръщат на реакцията на обществото. Нищо чудно да има още атаки.”

През последните три седмици офисът на “Джумхюриет” бе атакуван с бомби три пъти. Твърди се, че нападателите са ислямски радикалисти, ядосани от рекламите, които изданието пусна и които твърдят, че партията на Ердоган подкопава устоите на републиката.

“Надявам се за тези, които още не виждат накъде отива държавата ни, и за тези, които отказват да видят истината, случилото се да прозвучи като предупреждение”, заяви Дениз Байкал, лидер на Гражданската републиканска партия на Ататюрк. “За съжаление турската политика бе окървавена. Определени кръгове тласкат страната ни към много опасна ситуация. Всеки трябва да осъзнае това”, допълни Байкал.

Убийството на висш съдия, серията съдебни процеси срещу турски писатели, флиртът на Ердоган с палестинската терористична организация “Хамас”, както и кюрдските размирици в страната, карат Европа сериозно да се притеснява дали бе правилно решението да предложи на Турция да започне преговори за присъединяване към ЕС.

назад

Плановете на Русия за Г-8 се провалят

На срещата на върха Буш ще се държи по-хладно с Путин

Андрей ТОДОРОВ

Русия плануваше председателството й на Групата на осемте най-индустриализирани държави в света (Г-8) да се превърне в триумфалното й завръщане като водеща световна сила. Вместо това има опасност срещата през юли да се превърне в сериозен проблем.

Вицепрезидентът на САЩ Дик Чейни атакува състоянието на демокрацията в Русия и настоява Буш да използва срещата на върха, за да притисне Кремъл. Това кара представителите на Москва да се притесняват, че напрежението ще провали форума.

“Атмосферата не е особено добра и не очаквам да се подобри”, обяснява Игор Шувальов, представителят на Русия в Г-8. Според него има опасност негативното отношение на Запада към Русия да измести инициативите, които Москва предлага в ключови сфера като енергийната сигурност. Андрей Иларионов, бивш икономически съветник на Путин, който подаде оставка заради несъгласието си с руския държавен глава, смята, че причината положението да е такова е в поведението на Кремъл.

Иларионов заяви пред “Файненшъл таймс”, че през последните месеци Москва е започнала нова “хладна война” със САЩ. Кулминацията на процеса според него е било обръщението към нацията, направено от Путин преди седмица. В речта си президентът дори не спомена Г-8. Вместо това той се съсредоточи върху необходимостта да се възстановят руските военни ресурси и обяви, че САЩ са “другарят вълк, който само яде, но никога не слуша”. В заключение Владимир Путин коментира, че “е твърде рано да говорим за край на оръжейната надпревара”. От тази гледна точка думите на Путин са логичната кулминация на серия от публични изяви на висши руски представители, които очертаха

нова линия на конфронтация от страна на Кремъл

обяснява Иларионов.

През януари Сергей Иванов, руският министър на отбраната и вероятен наследник на Путин, заяви, че сериозна заплаха за руската сигурност е вероятната намеса на чужди държави във вътрешните работи на Русия – директно или чрез структури, които тези страни подкрепят. Изявлението му дойде, след като бе затегнат режимът за неправителствените организации. Според Кремъл те са средства за действие на чужди разузнавания. В своя статия външният министър Сергей Лавров пък обяви, че интересите на САЩ и Русия вече не съвпадат. Напреженията между Москва и Вашингтон преминаха границите на реториката, когато на дневен ред излезе иранската ядрена програма. Миналия месец Кремъл отхвърли призива на Щатите да не продава противовъздушни ракети Тор-М1 на Техеран и финализира сделката за 29-те ракети. Междувременно Русия спори с ЕС за енергийните ресурси. Пререканията започнаха след януарската газова криза с Украйна, когато Москва спря подаването за Киев и намали доставките на синьо гориво и за Европа. По този повод председателят на Европейската комисия Жозе Барозу призова да се използва конкуренцията, за да се ограничи пазарният дял на Русия в Европа. Путин възприе думите му като заплаха и заяви, че “Газпром” ще започне да продава допълнително газ на Китай.

Изглежда, сякаш Русия си е поставила за цел срещата на Г-8 или да се състои, както тя е планирала, или изобщо да не се проведе. “Русия иска да бъде приветствана от другите членове като нова енергийна суперсила и

не иска да слуша упреци

че демокрацията й куца или че се меси в работите на съседите си”, коментира Иларионов. Той обяснява, че поканата към Москва да се присъедини към тогава Г-7 бе нещо като кредит, който да гарантира сътрудничеството на Русия със Запада. Враждебното поведение на страната показва, че членството в Г-8 вече не е ценно за Кремъл.

Представителят на Москва в Г-8 Игор Шувальов и шефът на кабинета в Кремъл Сергей Собянин обясняват, че Путин не е споменал Г-8 в речта си, защото тя е очертала една дългосрочна стратегическа програма и не е разисквала текущи събития. Освен това според тях речта е била свързана с Г-8 по линия на енергийната сигурност и борбата с инфекциозните заболявания. От Кремъл изясниха още, че коментарът на президента за “другаря вълк” не се е отнасял до конкретна държава. Но Андрей Иларионов изтъква, че докато останалите държави смятат председателството на Г-8 за уникална възможност да си сътрудничат, то отношението на Русия към клуба само подчертава разликите между нея и останалите държави.

Вероятно този курс на конфронтация от страна на Кремъл е и причината  да се засилва натискът върху Буш по време на юлската среща на Г-8 да се държи хладно с Путин. Няма съмнение, че американският държавен глава ще посети форума, макар че републикански сенатори го призовават да бойкотира събитието. Кръговете, близки до Вашингтон, предлагат нов - реалистичен подход към Русия – край на частните вечери между Буш и Путин. Белият дом дори обсъжда възможността по време на срещата на Г-8 президентът да отскочи до съседна държава, за да произнесе реч за демокрацията. Напрежение между двете държави има и заради програмата – САЩ искат да повдигнат въпроси, които са чувствителни за Русия – например Чечения. Администрацията на Буш се колебае и дали да изпрати свои представител на конференцията на опозиционната партия “Другата Русия”, водена от световноизвестния шахматист Гари Каспаров. Конференцията ще е точно преди срещата на Г-8. Източници на “Файненшъл таймс” твърдят, че вицепрезидентът Чейни настоява за по-твърд подход спрямо Кремъл. За него най-важният въпрос е Иран и запознати разказват, че е бесен от оръжейната сделка между Москва и Техеран, както и от несъгласието на Русия да се наложат санкции на Иран заради ядрената програма.

назад

Събитията на “Седем”:

17 май 2006 – Европейската комисия внезапно провери офисите на 20 газови компании. Акцията е част от разследване за използването на антиконкурентни практики.

17 май 2006 – Кола-бомба уби 7 души в Южна Русия, сред които и зам.-вътрешния министър на Ингушетия.

18 май 2006 – ЕС реши, че Словения може да се присъедини към еврозоната. Тя е първата страна от десетте приети в съюза през 2004, която ще изостави родната си валута и ще премине на евро.

19 май 2006 – Полша обвини Русия, че използва енергийните си резерви, за да шантажира западните си съседи.

19 май 2006 - Лявоцентристкото правителство на Италия, оглавявано от Романо Проди, спечели вота на доверие в горната камара на Сената. Гласуването бе ключово, тъй като Проди имаше само два гласа преднина. Тази седмица предстои и втори вот на доверие към новия кабинет – в долната камара, където бъдещият премиер има категорично мнозинство.

19 май 2006 - Комитетът срещу мъченията към ООН заяви, че САЩ трябва да затворят всички секретни затвори, включително лагера в Гуантанамо.

20 май 2006 - За първи път от падането на Садам Хюсеин в Ирак бе избрано правителство, което би трябвало да изкара пълен мандат.

20 май 2006 – Финландската хеви метъл група “Лорди” спечели тазгодишния конкурс на Евровизията.

21 май 2006 - Премиерът на Испания Хосе Сапатеро заяви, че през юни ще обяви началото на преките разговори с въоръжената баска сепаратистка организация ЕТА. Преди няколко месеца ЕТА окончателно обяви край на насилието и поиска преговори.

20 май 2006 - За първи път от падането на Садам Хюсеин в Ирак бе избрано постоянно правителство, което би трябвало да изкара пълен мандат. Досега кабинетите бяха временни и мандатът им бе за по година.

22 май 2006 – Британският премиер Тони Блеър внезапно пристигна в Ирак, за да изрази подкрепата си за новото правителство на страната.

22 май 2006 – Заради нарастващите напрежения около Иран Пентагонът поиска 56 милиона долара, за да започне разработването на противоракетен щит в Европа, който да пази САЩ и Стария континент от атаки от Близкия изток.

назад