Върви, народе възродени?

Първокласници могат да бъдат приети в 8 СОУ само след тест за входно равнище… с неясно за учителите съдържание

Тестове няма, но до края на 2006 всяко училище ще бъде снабдено с копирна техника за размножаването им

Доц. д-р Мартин ТИМЧЕВ

В навечерието на един от най-светлите български празници правителството е одобрило “Национална програма за развитие на училищното образование и предучили- щно възпитание и подготовка до 2015”. Програмата е внесена за обсъждане в Комисията по образованието и науката към 40-ото  НС.  Съставена е в 41 страници, подписани  от министър-председателя Сергей Станишев.

Не е ясно кои са авторите, които претендират да очертаят рамките и пер- спективите за развитие на предучилищното възпитание и подготовка и училищното об- разование в следващите десет години. В програмата липсва  цялостна визия за подго-

товката и образованието на децата и младежите, създава се впечатление за еклектика, сякаш предучилищното възпитание е допълнително “пришито” към училищното обра- зование. 

При задълбочен прочит на представената “Национална програма”, се вижда, че авторът (или авторите)  са събрали отделни проблеми, свързани  с  образованието на децата и младежите и се опитват да ги интерпретират пожелателно и с известна помпо- зност (”Принципи на промените”, “Качествено образование”, “Изграждане на ефективна система”, “Равен достъп и качествено образование” и  др.) Създава се и впечатлението, че отделни цели са компилация от различни документи и са редактирани в стил: “да се предприемат мащабни мерки”, “ да се полагат специални грижи” и други подобни. Заимствани са и някои от идеите в “Програмни насоки, 2004”  на Демократи за силна България, които са перифразирани в стил

развит социализъм

- “Да се гарантира достатъчна грамотност по български език” (Програмни насоки на ДСБ, с.27) е представено “... за деца, недостатъчно владеещи български език... да се полагат специални грижи  (Програма на МОН.- стр.8).

- Основното образование да гарантира достатъчна компютърна грамотност (ДСБ, с.27); - “Да се предприемат мащабни мерки, чрез които информационните компютърни технологии да навлязат по-сериозно в българското училище  (Програма на МОН – стр. 11).

- Програмните насоки на ДСБ са насочени “към изграждане на способности за свободен избор и базова гражданска култура”(с.27), а в програмата  на МОН  пише -“училището да създава възможност за социална реализация” – (с.8).                  

Програмата на правителството е изпълнена с пожелания и упражнения по софистика - “Равният достъп, означава достъп до качествено образование, а качествено- то образование разкрива пълния си потенциал, само ако до него има достъп всяко бъл- гарско дете” (с.7) - “трябва да се изградят личности, способни да си поставят лични и професионални цели (ДСБ, с.27).

От с.8 в програмата на МОН разбираме,  че “Равният достъп до образование не означава еднаква грижа за всички деца, а диференциране на грижата спрямо техните потребности”. Напомнят ли ви тези думи на лозунг от “близкото” комунистическо минало на България? Защо ли не са намерени думи за работата с надарени деца, за възпитаване в изконните български ценности - семейство, трудолюбие, почтеност?

Разбираме също така, че МОН, както и различни  педагогически субекти, включително “издатели на учебници и учебни помагала, следва да бъдат подчинени на основната цел - равен старт и качествено образование за нашите деца.”(с.1). Не е ясно как МОН ще нареди на издателствата “да бъдат подчинени на основната цел” (този ме- сец те обявиха поскъпване на учебниците и учебните помагала с 25% до края на годи-ната). И кой ще заплати за изработване на специални учебници, учебни помагала и тех- нически пособия за децата със специални образователни потребности (с.24). Образованието на българските деца сега некачествено ли е? В програма на МОН ли е мястото за поставяне на задачи като ”изграждане на необходимата инфраструктура за транспортиране до средните училища (с.29). И т. н.

Обидно за учителите и учениците

е и предложението на МОН за “закрила на педагогическите кадри чрез включването им в  различни форми на извънкласна и извънучилищна дейност”(с.29). Може би е по-добре МОН да предложи извънкласните и извънучилищни форми на работа от системата на образованието да преминат към Министерството на труда и социалните грижи.

От раздела “Квалификация на учителите” се разбира, че тя е “изключително важна”(с.25). Констатира се  също така, че учителите са загубили авторитет пред учениците и че “има риск учениците да придобият превъзходство над учителя”(с.25).

От следващите редове (с.26/) личи, че МОН ще разработи: система за оценка на квалификацията на учителите; национални регистри; модел за оценка на ефективността на квалификационните услуги; модел за качеството в обучението...

“Ефективност и качество, качество и ефективност”, както би казал поетът...

От с.15 разбирам, че трябва да се изгради система за вътрешно и външно оценяване на учениците и че това е важно: за обществото, за държавата, за учителите, за учениците и техните родители (спазвам поредността на изброените от МОН субекти), както и че от учебната 2006/2007 ще стартира повсеместно въвеждане на тестове в българското училище.

“Широкото използване на тестове като форма за оценяване предполага създаване на банка от въпроси..., както и изготвянето и разпространението на сборници и помагала с тестови материали”(стр.16). В следващите редове е написано, че тестовете не са разработени  и че “най-добрите тестове, разработени от учители, ще бъдат одобрявани от МОН и ще се използват като примерни изпитни материали за външно оценяване”.

Не зная в главата на кой министерски чиновник е хрумнала идеята да въведе тестове за вътрешно оценяване (от учителя) и тестове за външно оценяване (от комисия), без да са разработени самите тестове. Повечето от учителите не са подготвени теоретично да разработват тестове, а изготвянето на даден тест изисква технологично вре ме за разработване и апробиране (в някои случаи 2-3 години). За целта е необходимо  да се изведат и  уеднаквят критериите и показателите за диагностика.

Тестове няма, но “до края на 2006 всяко българско училище ще бъде снабдено с копирна техника за размножаване на достатъчно количество тестови материали” (с.16), обещават чиновниците.

В програмата се предлага и нова образователна структура (подобна идея е разработвана през 80-те години) и промяна на Държавните образователни изисквания (ДОИ), с.19.

В стил законът на Мърфи

е  формулирана  “необходимостта от пълен отказ от издаване на актове с неясна правна същност” (кой да се откаже?), с.39.Трудно ми е да разбера може ли отказът да бъде пълен или непълен?...

Нормалната законодателна практика предполага следната процедура: раз-работване  на ДОИ за съответната образователна степен. След гласуването им в парла- мента, МОН разработва програми за прилагането им и арбитрира и утвърждава

учебни помагала, които се разработват от различни издателства на конкурсен принцип.

Само че практиката в МОН е точно обратната. Например за предучилищ- на степен и подготовка  през 90-те години МОН на конкурсна основа издава две учеб- ни програми. Впоследствие на пазара се появяват още 5-6 комплекта  от учебни помага- ла (те също са наречени програми и някои от тях са утвърдени от МОН).

В началото на новото хилядолетие се въвежда задължителна подготвителна за училище група/клас. И МОН издава учебна програма за работа, без да са утвърдени ДОИ за подготвителна група/клас. Проведени са конкурси и от МОН са утвърдени 7(седем)  комплекта учебна документация, някои от които включват повече от петнадесет книги, предназначени за децата и учителите. Помагалото по математика на една от издателските къщи за работа с 6-7-годишни деца съдържа 100 страници текст! Най-накрая, през 2005 са утвърдени  ДОИ за учебно съдържание за подготвителна група/клас, с които трябваше да се започне...

В  последното изречение на така наречената  национална програма се “обосновава необходимостта” от приемането на нови законодателни решения, за да се уредят “цялостно и безпротиворечиво всички основни отношения...”. Според мен      предложените 41 страници не уреждат нищо, а само създават още по-голям хаос в родното образование.

Не е посочено кои са авторите на предложения текст, подложен ли е бил на дискусия сред учителството и обществеността и кой ще осигури финансово предложените екстравагантни идеи? И дали авторите им правят разлика между концепция, стратегия, програма, план?

24 мой по Станишевски

 Вече има директиви за въвеждане на задължителни униформи в учили-щата.Учудвам се защо са пропуснати детските градини? Предлагам при обсъждане на “програмата” в парламента да се допълни: възстановяване на прегледите на строевата подготовка в училищата, на задължителна маршировка и утринна гимнастика преди часовете, а на видно място във всички образователни заведения да се поставят портретите на авторите на този забележителен документ.

Като завършвах тази статия, у дома ядосана връхлетя съпругата ми след родителска среща с начални учители, помощник-директора и директора на 8 СОУ в София. Последните са информирали родителите на бъдещите първокласници, че отрочетата им  могат да бъдат приети в 8 СОУ само след явяване на тест за входно равнище за бъдещи първокласници (с неясно за учителите съдържание). Според полу- чените от теста резултати децата ще бъдат разпределени в различни паралелки.

Хванах се за главата, в очакване на  един от най-светлите за всички българи празници. Ще ми се наложи да го отпразнувам по Станишевски!

“Върви, народе възродени! Към светли бъднини върви!”... 

назад