|
Много светлина има в този ден, много топла ведрост и умиротвореност.
“Най-българският празник”, именуват го с готовност журналисти и репортери,
министри и депутати, дейци на културата, науката и просветата, възторжени
първокласници, предвкусващи сладостите на начеващата ваканция.
В този ден изглежда неуместно да припомняш унизителните заплати на учителите,
неотопляваните през зимата театрални салони, практическото отсъствие в
университетските бюджети на пари за научни изследвания. Делнични неща са това
– да не смесваме жанровете! А и трябва по принцип да мислим позитивно, както
ни поучават не само психотерапевтите, ами и премиерите.
Замисляйки се позитивно за българската наука и просвета, се досещаме, че
страната ни може и да има проблеми с присъединяването към Европейския съюз, но
че духът не признава държавните граници, че знанието по самата си природа и по
необходимост е универсално, че културните постижения са толкова по-високи,
колкото по-общозначими са посланията им, и че точно поради това пътищата за
интеграцията ни са като че най-леснопроходими тъкмо в сферата на културата.
Боя се обаче, че това усещане за леснота е измамно. Защото съвсем не е просто
да се отговори на въпроса как точно да присъстваме забележимо в един глобален
и същевременно необозримо многообразен културен амбианс. Как, казано с други
думи, прилагателното “български”, върху което толкова обичат да поставят
емфазата патетичните оратори в този ден, да е не просто реторическа фигура, а
значещо определение.
Колкото и банално да звучи, първото условие за това са стандартите. Има, да го
кажем така, мяра на културна валидност и случващото се под тази мяра не се
разпознава като достойно да му се обръща внимание. В този смисъл домашните
мерки (обичаното особено в научните среди
словосъчетание “за пръв път в България”) са без значение. Нещо
повече, тези стандарти визират единствено резултата. Сигурно има нещо бездушно
в това, ала сме длъжни да си дадем ясна сметка, че никому и на ум не би минало
да ни приспадне например търпяния от нас в миналото идеологически натиск,
дългогодишната ни изолираност от духовния живот на Европа или пък бедността на
библиотечните ни фондове. Ние самите не би трябвало да го искаме или очакваме,
ако не желаем да бъдем третирани умилително като само екзотична периферия.
Разбира се, нам се налага да надмогваме трудности, за които нашите колеги от
европейските страни нямат дори най-бегла представа (недобри условия на
труд, жалко финансиране, къса или дори отсъстваща научна традиция),
ала така или иначе мярата на нашите усилия трябва да бъде безпрекословна:
общоприетият културен стандарт.
Безусловно необходимо, но не достатъчно условие за
разпознаваемост. Защото съвременният свят е буквално културно преситен. В
малкото южнонемско университетско градче Тюбинген поне пет дни в седмицата
гостува световна знаменитост. Само в Берлин ежедневно се организират
четиридесет хиляди (!) “мероприятия”, голяма част от които културни. В
това преизобилие шанс да бъдат действително разпознати имат единствено
оригиналите. Подражанията съвършено лесно изпадат от рамката, имитациите в
най-добрия случай се домогват до снизходително потупване по рамото. Големият
проблем пред българската култура е следователно удържането на автентичния глас
– не декоративната автентичност на “шарените черги” и балканския фолк, а на
чувствителността и животоразбирането, съставляващи духовната спойка на една
нация.
Възможно е да се заблуждавам, но все ми се струва, че отчленим в
съвременното вавилонско смешение на културите е не “патриотичният” крясък, а
по-сдържаният и по-хладнокръвен, избликващ из дълбините на разума и
неподправеното чувство слог. Иначе няма нищо лошо във фанфарите. Може би дори
и в приветствените речи.
Веселин МЕТОДИЕВ:
Празник на умението да си човек
Нашият празник, българският празник винаги е бил 24 май.
Когато се обърнем назад в историята на възникването на модерната ни национална
общност, не можем да не си спомним за 24 май.
Когато се замислим за собственото си време, отново се сещаме за своите детски
и ученически години и, независимо че за една немалка част от нас те са
свързани с българския комунизъм, дори той не успя да помрачи радостта от 24
май.
Това се дължи най-вече на създадения стремеж у българите да се радват на
знанието. Да търсят знанието. Да се чувстват отговорни пред знанието.
Нашата историческа съдба е такава, че много често сме били щастливи не когато
сме богати. А когато сме научили нещо.
Това е част от собствената ни национална история. И в някаква степен е нещо
уникално. Нещо, което ни различава от другите народи в Европа.
Това е празникът на буквите. Всеки един от нас, който е грамотен, знае силата
на буквите, на възможността да си служи с тях. Да се запознава с това, което
го интересува.
Във висока степен това е празник на човека, който е любопитен, който иска да
научи колкото се може повече. За себе си и за другите.
В
крайна сметка това е празник на умението да си човек.
назад
Футболен свят
Донко ПЕТРОВ
Левски шампион
два кръга преди края на първенството
“Ботев” (Пд)
загуби у дома си от “Левски” с 2:1. Така “ сините “ вече са недостижими на
върха в класирането с 8 точки преднина пред отбора на ЦСКА, който загуби
злощастно от “Родопа” в Смолян. До края на първенството ни остават само още 2
кръга, което означава, че “Левски” е новият шампион на България. След
3-годишна пауза “синият“ клуб зарадва феновете с титла номер 24 в своята
витрина. Голмайстори за “Левски” в Пловдив станаха Георги Иванов-Гонзо в 11-та
минута от дузпа и Даниел Боримиров в 60-та минута, който след перфектна
комбинация “разстреля” вратаря Станчев. Почетното попадение за “Ботев”
отбеляза Георги Андонов в последните секунди на срещата.
ЦСКА падна и
от “Родопа”
“Родопа” остава и
догодина в елитната ни група след победата с 1:0 над ЦСКА в Смолян. Домакините
започнаха активно мача и до 18-та минута вече водеха с 1:0 с гол на Даниел
Пеев. От своя страна играчите на ЦСКА отговориха на това с невероятно слаба
игра и купчина пропуски. Единствен Велизар Димитров показа желание за промяна,
като 2 минути преди края на мача опита ефектна симулация в наказателното поле,
но реферът Стефан Спасов не се хвана и голът на “Родопа” се оказа златен.
Бой на мача в
Дупница
Югозападното
дерби между “Марек” и “Беласица” приключи с победа за гостите от Петрич с 3:1.
Точен за домакините беше Иво Паргов от дузпа, а за “Беласица” два гола
отбеляза бразилецът Дубала и един - Венцислав Иванов. Събитията на терена се
изостриха след няколко спорни отсъждания на съдийската тройка, начело с рефера
Севгин Адем. В 42-та минута капитанът на “Беласица” Димитър Наков удари без
топка капитана на “Марек” Анжело Кючуков, който му отговори и с прецизен удар
успя да го изпрати в болница . Двата отбора заформиха зрелищен въргал,
продължил близо пет минути за радост на озверялата публика. Дори се стигна до
намеса на органите на реда и на хората от щабовете, за да може мелето да бъде
разпръснато.Съдията Адем веднага показа червени картони на Наков и Кючуков, а
футболистите на “Марек” трябваше да доиграят мача с девет човека и логично
загубиха.
“Локомотив” (Сф)
прегази “Берое”
“Локомотив” (София)
заслужено победи “Берое” с 4:1 след добра игра и два гола на национала Цветан
Генков. Головата серия откри Иван Пасков с глава в 15-ата минута след
центриране от фал на Коилов. Пет минути по-късно “Берое” изравниха резултата
чрез Виктор Списич за 1:1. Следващите, които вкараха за “ железничарите “
бяха Саша Антулович в 32-та минута след подаване на Генков, който оформи и
крайния резултат малко по-късно – в 47-та минута от дузпа и в 56-та след пас
на Коилов. В 74-та минута Карачинов получи червен картон за много груб фал
срещу младежкия национал на гостите Иво Иванов и “Локомотив” доиграха мача с
човек по-малко.
“Литекс” -
сигурни на третото място
“Литекс” си
гарантира третото място след като победи “Локомотив” (Пд) с 3:1. За ловчанлии
се разписаха Миливое Новакович на два пъти и Живко Желев от дузпа.
Единственото попадение за пловдивчани беше дело на Христо Златински, също от
дузпа. Третата позиция за “Литекс” означава, че отборът отново ще вземе
участие в турнира за Купата на УЕФА.
Трансфери
Андрей Комац ще
бъде едно от новите попълнения на “Левски”. Сините се пробваха да купят
словенския национал, който е играл и в португалския “Маритимо” още през зимата.
Отборът на ЦСКА ще получат свежа кръв от Унгария. Халфът на “Фехервар” - Балаш
Фаркаш, ще тренира контролно при червените през летните месеци.
ЦСКА (Москва)
спечели Купата на Русия
ЦСКА победи с 3:0
местния враг “Спартак” пред 60 000 души на стадион “ Лужники “ в Москва.
Първият гол вкара бразилецът Жо в 43-та минута, а до края на мача разписа
името си сред голмайсторите и друг негов сънародник – бразилецът Вагнер в
89-та минута. И отново Жо в последната минута на мача..
назад |
