|
БЗНС-НС се
разцепи. Два паралелни конгреса се проведоха през миналата седмица. На 18 май
беше форумът на отцепниците. Предизвестеният му сюжет са оказа втори дубъл, в
който Китов и компания реализираха мераците си, провалили се на 3 декември м.
г. А именно те да имат последната дума при парцелирането на партийната баница.
Конгресът на БЗНС-НС с лидер Анастасия Мозер, свикан от 10
съюзни настоятелства на 21 май, се превърна в алтернатива на клиентелата и
корупцията. На тях бяха противопоставени земеделските идеи и принципи. А с
изключването на превратаджиите бе казано “НЕ” на псевдополитиката, провеждана
от група хора в Постоянното присъствие (ПП), заиграли се с БСП.
Така на 21 май беше поставено началото на оздравителните
процеси в най-голямата земеделска формация у нас.
Това, което медиите, а чрез тях и обществото, чуха на 18 май на конгреса на
Китов в зала 3 на НДК затвърди още веднъж усещането за девалвирала политическа
словесност. Словесност, която се ръководи от максимата, че колкото повече
повтаряш една лъжа, толкова по-голяма вероятност има да ти повярват.
Единственият резултат от този опит бе
политическото безсилие на
клиентелата
Първият знак
за него бе поредната декларация, че преговори с БСП за влизане във властта
никога не са водени. Така властогонците отново се опитаха да представят себе
си за жертва на злите езици. Явно забравили, че проектът им за споразумение бе
изваден от анонимност през август м. г. в ефира на Нова телевизия.
Следващата им
стъпка бе да променят устава така, че лидерът на партията вече да се избира не
от конгреса, а от членовете на Управителния съвет (УС). Ключовата промяна
имаше една цел – да бъде свалена от поста главен секретар Анастасия Мозер.
Причината е, че вече 9 месеца след парламентарните избори тя продължава да е
пречка за властовите щения на Китов и компания. Следващата “предпазна” клауза
бе въвеждането на мандатност за поста, който вече ще се именува “председател”,
а не “главен секретар”. Не бе взето предвид желанието на делегати - да се
уточни и период, в който областните и общинските шефове ще оглавяват
структурите. По думите на Личев всички проблеми идвали от председателя на
партията, затова нямало смисъл да се уточнява мандатът на областните
председатели.
Тази тема бе
разисквана и на алтернативния форум в неделя, където ясно беше казано, че
подобни областни ръководства са излишни. Земеделската организация трябва да се
освободи от зависимостта на хора от различни ръководни нива, бе категоричен
Моньо Христов. Разбираемо е обаче защо в партията на Китов и Личев не искат да
предприемат подобна промяна. Липсата на мандатност в случая е само едното ниво
на благодарност за тези областни председатели, които пренебрегнаха мнението на
земеделците в регионалните структури, гласувайки в подкрепа на клиентелата.
Затова не будят изненада и решенията на редица областни земеделски форуми,
където от същите тези хора бе свалено политическо доверие.
В контекста на
подмяната трябва да кажем, че въпреки прецизно подбраните делегати, имаше и
такива, които възроптаха срещу недемократичното решение - друг, а не конгресът
да избира лидера. Несъгласните 17 души гласуваха “против” и напуснаха конгреса.
Вероятно това са били и единствените истински земеделци, попаднали на конгреса
на подмяната. Не един и двама близки до земеделските среди изразиха пред
“Седем” съмнение, че повечето от “конгресмените” на 18 май са били не
земеделци, а статисти
доведени от
холдингите на мастити бизнесмени
от партийната
върхушка.
Несъгласието с
поведението на котерията бе ясно заявено 3 дни по-късно, на 21 май, на
извънредния конгрес на БЗНС-НС. Тогава с пълно единодушие 840 делегати от
цялата страна гласуваха за изключването на Китов, Личев, Чукарски и
поддръжниците им. Мотивът бе, че с действията си те са опетнили организацията.
“Гангрената трябва да бъде изрязана от здравото тяло на БЗНС-НС и това ще бъде
един очистителен процес”, заяви от конгресната трибуна земеделецът от
Пловдивско г-н Стойчев.
Отцепниците не
пропуснаха да сложат на масата картата на земеделското единство. Така се
стигна до парадокса: да говорят за обединение тези, които на практика
дезертираха от земеделското движение и разбиха най-голямата земеделска партия.
Те обаче свирят и ще свирят неуморно на тънката струна на единството, защото
то е най-прекият път към земеделската душа. Единството е и начинът да накараш
хилядите земеделци да ти повярват и да дадат гласа си за теб, т. е. да те
легитимират на политическата сцена. Както, впрочем, е и с доц. Китов, и с
новите уж земеделски депутати Евгени Жеков от Стара Загора и Иван Стаматов от
Хасково. Те са пряк пример как една идея, за която хиляди хора са изгнили по
лагери и затвори, може днес безпардонно да бъде използвана за параван на
личностни амбиции в политиката.
Сигурна
индикация, че тези амбиции няма да спрат е и самият резултат от вота за т. нар.
председател
на организацията менте
На първото
заседание на УС на 18 май Стефан Личев спечели състезанието с 41 гласа срещу
35 за Борислав Китов. Измъчена победа, при условие че нееднократно Личев бе
сочен за стратег на вътрешнопартийната война, насочена срещу легитимния лидер
на БЗНС-НС Анастасия Мозер. Преди няколко конгреса Личев изгуби битката с
Мозер. Тогава въпреки прецизно изпълнените апаратни игри, за да седне на
шефското място не му стигнаха 12 гласа. Близки до управителното тяло на
партията твърдят, че сегашният избор е ясен знак за назряващи противоречия в
ядрото на отцепниците. Както “Седем” научи, лют скандал между двамата
споменати по-горе опоненти е имало седмица преди форума им. Причината на пръв
поглед е незначителна, че Личев и Чукарски са прескочили Китов и сами са
решили да сменят датата за конгреса от 27 на 18 май. Зорът е бил да се
изпревари във времето конгресът на Мозер, а оттам да се постигне преднина и в
регистрацията. Въпреки бързането им обаче, кой е легитимен и кой не ще решава
съдът.
Това отново
изважда напред темата за земеделското обединение, а оттам поставя на друга
основа и разговорите с БЗНС на Георги Пинчев, който предлагал и на двете
страни сливане с неговата партия.
В този ред на
мисли стигаме до темата за статуквото. То по думите на Китов си отивало със
смяната на Мозер. Твърдение, което звучи, меко казано, странно, защото още
минала година тя заяви, че не се смята за вечна на този пост. Но че този,
който дойде след нея, трябва да носи в сърцето си земеделската идея.
Менторският
тон на доцента не спира дотук. Според него след промяната партията щяла да
води политика, обърната към хората. Бихме казали, че хората от обкръжението му
и сега водят политика, чийто адресат са те самите, а двигател за действията им
е личната облага.
Може би някой
трябва да напомни на земеделските “новатори”, че
след явния
им завой наляво
в скалата на
социологическите проучвания електоралната подкрепа за тях стигна до 1%. И
както е тръгнало, те, а не друг, ще се окажат тежък товар за партньорите си от
ВМРО и ССД.
За момента и
Каракачанов, и Софиянски се дистанцират от бурята в БЗНС-НС. Китов обаче се
опита да ги притисне веднага след конгреса на ниво парламентарна група. Без да
се церемони, той поиска Мозер и Върбанов да бъдат изключени от ПГ на БНС. По
всичко личи обаче, че тези му мераци няма да се сбъднат. Плъзнаха слухове, че
натискът продължавал с шантаж от страна на хората на Личев, които заплашвали,
че ако желанието им не се сбъдне, ще напуснат групата. Но дори и така, в нея
ще останат 10 души и тя ще продължи да съществува. Ще стане ясно обаче що за
“политици” са въпросните господа. Коалицията БНС, в която Китов и ко искат да
третират останалите като марионетки (както го правят в личната си партия), е
скрепена с подписите на тримата лидери, единият от които е Анастасия Мозер.
Всичко това
изнерви Китов, който миналия петък заговори за смяната на Мозер и от
зам.-шефското място в парламента. Щение, което вероятно е също толкова
неосъществимо.
Ясно е,
че предстои истинското преброяване на истинските земеделци. Според познавачи
първият тест са били земеделските знамена на двата форума. На 18 май в зала 3
на НДК имаше само двама знаменосци. Докато конгресът на Мозер бе открит с марш
на знамената, в който участваха всичките 28 области.
назад
Атакуваха централата на Мозер
"Седем"
В
понеделник около 17,30 часа беше нападната с взлом централата на БЗНС-Народен
съюз на пл. “Славейков” в столицата. Според лидерката на БЗНС-НС Анастасия
Мозер сред нападателите са били някои от делегатите-отцепници, участвали в
конгреса на Стефан Личев.
“Донасянето на щанги, за да бъде изкъртена една желязна врата, е недопустимо.
Според мен най-скандалното в случая е, че това е станало с абсолютното
съдействие на Любо Ников, бившия директор на “Озеленяване”, който е обвинен в
злоупотреба със солидни средства на общината. Доколкото разбрах, дори г-н
Личев е бил там. Това е абсолютно недопустимо поведение”, заяви тя. Според
Мозер е възможно инцидентът да е бил предизвикан и от разговора й със Стефан
Личев в ефира на Инфорадио в понеделник сутринта.”Той явно беше много нервен
и недоволен от някои неща. Но то си е негова работа”, коментира земеделката.
От своя страна Стефан Личев отрече обвиненията и обяви: “ Градското
настоятелство и неговият председател Снежана Коларова имат заповед от
областния управител за настаняване във всички помещения на “Славейков” 4 А.
Снежана Коларова има и договор с областния управител за наем на тези помещения.
Снощи градското настоятелство отиде на заседание. И ние бяхме 3 човека от
Постоянното присъствие. И там нейната врата тя отвори с ключа, но имаше една
решетка, която не можеше да се отвори. Тогава дръпнахме тази решетка, тя си
отвори вратата и влезнахме и направихме заседание…”
“
Счупена е цялата желязна врата, с щангата е отстранена и бутната. Но ние сме
абсолютно законно там, докато не излезе окончателното съдебно решение, за да
се разреши казуса с организацията”, на свой ред контрира Мозер като предупреди,
че ще поиска среща с главния прокурор Борис Велчев.
назад |
