|
Комунизмът се
противопоставяше на самата същност на човешката природа и поради това беше
абсолютно неиздържана идеология. Целта му бе да потиска инидивидуалните
особености на личността, поради което не беше в състояние да мобилизира
отделните таланти, а е известно, че именно това лежи в основата на създаването
на благата. Така обедняваше не само духът, но и обществото.
Маргарет Тачър
През юли 1993 Маргарет Тачър
пристига в Русия, за да й бъде връчено почетно звание от института “Менделеев”
и да се убеди с очите си в икономическия напредък на бившата “Империя на злото”
в годините на перестройката, за който непрекъснато слуша от приятели, познати
и журналисти. Контрастът между тягостната соцкартина на грозните московски
сгради и магазини, полупълни с лошокачествени стоки, и проспериращите в Нижни
Новгород – “джоба на Русия”, както шеговито го нарича симпатичният му
губернатор Борис Немцов - е потресаващ. Г-жа Тачър, като дъщеря на английски
бакалин, е възхитена от големия асортимент и качеството на продуктите – плод
на частната инициатива в този руски район. Естествено, общопризната е
заслугата на “опасно младия” според думите й губернатор на областта. Борис
Немцов, физик по професия с европейско образование и ориентация, провежда
радикална реформа, основаваща се на здравия разум. По-точно - частна
собственост, стопанска инициатива, финансова подкрепа при изгодни условия и
модерно управление.
Примерът с Нижни Новгород
показва, че при истински пазарни условия и управление комунистическото блато
бързо се превръща в райско място.
Левият мениджмънт на БСП
– НДСВ – ДПС
Крайно време е политическата и
икономическата култура на българските граждани да придобие чисто практични
измерения. Абсурдно е да се мисли, че истинско пазарно управление може да се
постигне от политически партии, служещи си предимно с ляв популизъм, който
само обърква електората и от който нищо не излиза. При леви правителства
винаги корупцията придобива чудовищни размери, тъй като се преразпределят пари,
смъкнати от голите гърбове на данъкоплатците. Те идват с обещания за социални
програми и социална политика, а в крайна сметка се оказва, че само те са на
далавера, докато останалите все повече затъват в бедност и безперспективност.
Най-голям извор на
забогатяване в България си остава държавата, която хрантути едрия бизнес с
концесии и обществени поръчки. Частното предприемачество се гърчи, задушавано
от корумпирани чиновници, тъй като в повечето случаи конкурсите се печелят от
приятели със съмнителна компетентност или пък от юридически лица, формирани
само за да “гушнат” поредната субсидия.
Банковата система вече има над
20 процента лоши кредити, а стопанството работи с все повече с външни заеми.
Красноречив факт за
отрицателните тенденции на левия мениджмънт е позицията на “снишаване” на
чуждестранните инвеститори, още повече че наскоро авторитетната рейтингова
агенция “Муудис” махна плюса от оценката си за страната ни.
За последните 5 години, вместо
да намалее, държавната и общинската администрация се увеличи с десетки пъти,
най-вече на шуробаджанашки принцип, който, естествено, предполага некадърност
и неподготвеност дори на най-високите нива, нямаща нищо общо с еврокритериите.
В областите на образованието и здравеопазването положението е отвратително.
Пет години министрите (от квотата на Сакскобургготски) не провеждат
образователната реформа в съответствие с европейските изисквания и норми,
страхувайки се и не знаейки как да организират програмите на обучение,
зрелостните изпити и училищното управление. Скоро пък по повод българското
здравеопазване белгийската преса писа, че в страните членки качеството на
медицинската помощ е еднакво добро и за бедни, и за богати. У нас е еднакво
лошо.
Свободата на словото е мираж,
чуждите инвестиции също. Неконтролируемата организирана и битова престъпност е
ярък белег на управлението на левите правителства, тъй като те не желаят и не
могат да се справят с нея.
Докладът на еврокомисията от
16 май ни най-малко не изненада трезвите мозъци. Отлагането на съобщаването на
конкретна дата и перспективата на предпазните клаузи (предизвикало радост и
гордост сред редиците на левите мениджъри и техните клакьори), едва ли ще ги
накара да извършат “разтърсващи и решителни действия”, които,
както каза докладчикът за България г-н Джефри ван Орден, се очакват от тях.
Твърде съмнително е, че
реформите, които не бяха направени през последните 5 години, сега за 3 месеца
ще напреднат.
Ганьовски срещу
европейски хватки
Представете си следната
картина – неугледен гараж или склад, превърнат недодялано в производствен цех.
През отворената му врата се виждат допотопни разбрицани машини, около които се
тътрят полуживи от умора хора и нещо правят – тъпчат кутии с прах за пране или
бутилки с безалкохолни или алкохолни, или пък кашкавал, или суджук с лошо
качество, естествено. Отпред обаче е паркиран последен модел чисто нов джип.
От само себе си се разбира, че пари за заплати на “призраците” няма, защото
според думите на шефа “има стагнация”. Такива гледки не са една и две.
Основното правило на всеки
бизнес “Да печелят всички – шефът, клиентите, служителите, обществото” у нас
трудно се възприема. Дали става дума за малък, среден или голям бизнес, за
управление на административна структура, финансова или пък културна институция,
за управление на село, град, държава или каквото и да е – това е закон,
вековно потвърден в целия нормален свят.
Пазарната икономика – тази, за
която става дума в докладите на ЕК, изисква точни играчи по общоприети правила
с истинско отношение и разбиране. Не шмекери на дребно. Много грешат
“критиците” на евроидеята, които се опитват да промият мозъка на
неинформираното население, твърдейки че ЕС е джунгла, която ще ни погълне,
защото щели да фалират доста предприятия. Да фалират – това не са предприятия,
а катакомби, чиито собственици са мародери.
Ако българското общество иска
да върви напред и нагоре, трябва да си избира
читави началници
За голямо съжаление потомците
на десетки “червени” посмешища продължават да правят законите, по които живеем
и работим. Именно затова е толкова продължително и трудно отърсването от
измисления им строй и преходът към нормалните отношения.
Възможно ли е персони от
закоравелите и по рождение привилегировани соцфамилии да управляват държава
при пазарни условия, в интерес на общественото развитие, просперитет и
стандарт. Надали.
Ако бях шеф (частен
предприемач, министър, кмет), щях:
§
да избера работа,
която ми харесва и отговаря на квалификацията ми, дори да не е много печеливша;
§
да преценя
ставам ли за лидер и дали се разбирам с хората;
§
да си подбера
сътрудници по-умни и по-опитни от мен, на които имам доверие;
§
да инвестирам
печалбата в подобряване и развитие на производството, а не във вещи, които
няма да ми трябват;
§
да не давам
рушвети на чиновници-кръвопийци, защото ще ме рекетират, докато не видят
сметката и на мен, и на бизнеса;
§
да актуализирам
заплатите при всеки удобен случай, защото качественият труд трябва да се цени.
Мнозинството млади хора
на възраст до 40 години с нетърпение очакват датата 1 януари 2007, само за да
получат достъп до трудовите пазари на страната на Маргарет Тачър.
назад
Досието
Ани ИЛКОВ
Въпреки че денят,
в който ще излезе този брой на “Седем”, не ще да е друг, а самият 24 май -
няма да мога да говоря за празника. Мислех си да кажа за учителите, нещо за
ежедневния им хляб, за войнишкия сухар, но няма да стане. Също: щях да питам
защо ДСБ проспа последната стачка на това изстрадало съсловие и толкова ли
беше сложно да се наругае мошеничката Янка Такева с нейния тъп и фалшив
профсъюз, но учителите да бъдат подкрепени и то подкрепени сърдечно и
решително... Темата е друга.
Тази понеделнишка
заран и аз като мнозина научих, че при поредното изпърдяване на министър
Петков в златните шепи на обществото, скрито съучаствал със задник и кой, кой?...
Андрей Райчев, разбира се! ( Аз нали ви казах, че е гъзосвирец.) По допускане,
негова била идеята за “десетимата журналисти”, колкото да се скрие, че
прицелът основно е един от тях и то точно този, който най-остро критикува
политическото управление на МВР.
Днес Румен Петков
е като насран. На Андрей Райчев все още нищо му няма. Ако се разбере със
сигурност обаче, че тия двамцата са планирали и провели това кално мероприятие,
за да възкачат един частен телевизионен канал над друг, както и за да смълчат
публичните критики срещу това управление на МВР, то би следвало главният
прокурор мигом да ги подведе. Трябва да ги подведе за реставрация и
практикуване на методите на комунистическата тайна полиция. Точно този
прокурор няма да го направи - той е от същото котило като горните мръсници.
Дядовците и бащите на мнозина от тези са били физически убийци и изтезатели в
мрачните нощи след девети септември 1944. Така например не е да не сте
забелязали, че в разни публични полемики Румен Петков все се опитва да уличи
евентуалния си опонент, че, видите ли, и сред неговите родители, баби, дядовци
и вуйни имало било членове на БКП и т. н. Очевидно Петков страда. Той
преживява травма, с която не може частно да се справи... Кажи, кой е баща ти,
Петков? Какво е правил баща ти, Петков? Лично теб той биеше ли те? Или по-лошо,
Петков?... Кажи!
Но, впрочем,
гореказаното дава разяснения и защо Андрей Райчев не се е сетил да сложи името
на баща си сред тези “десетима журналисти”, заинтересували тъй изведнъж
някаква подставена коза, което технически навремето се изясняваше в термина
“агент провокатор”. Както и да е, а щеше да е доста интересно, ако Райчев и
Петков и всички комунисти от това поколение не бяха постоянно и травматично
забравяли имената на бащите си, когато се явяват като морални обществени
съдници. (Винаги е интересно стане ли дума за Името на Бащата - този изначален
репресор - казват оскъдните български лаканианци, но това е друга тема...) Та
бащата на Райчев съвсем отговаря на предварителните критерии: нещо като
журналист, нещо като преводач, нещо като публично известен, нещо като публично
известен пияница дори... И още нещо - слуховете твърдят, че бащата на Райчев
бил дебело съветско ченге, което може и да е работило против т. нар.
“интереси на България” иззад гърба на тъпите и уж български тайни служби. Ако
това е така, тогава защо не го осъдят?... Въпросът ми е към великите днешни
прокурорско-съдебни власти в България - съмнителни откъм ченгесарство във
всяко едно отношение. Иначе как да си обясним някои решения на най-тъпо
съставения съд в България, тоест Конституционния?
Самият Андрей
Райчев бил, казват, член на ЦК на ДКМС и отговарял към ЦК на БКП за
интелектуалните настроения сред младите академични хора. Това какво означава?
Това означава, че по всяка вероятност доносите на Райчев срещу определени хора
и групи се пазят не в архива на МВР, а в архива на ЦК на БКП и ЦК на ДКМС. За
повечето от днес управляващите комунисти това е истината - те са деца на
физически убийци, а също така са и своего рода “доносници”, само че уж, божем,
от позиция на “вярата” и комунистическата убеденост в “светлото бъдеще” -
относно последното те се оказаха внезапно прави: “светлото бъдеще” за тях
дойде.
Българското
публично оченце обаче никога няма да надникне в архивите на ЦК на БКП, ЦК на
ДКМС, Политбюро на Секретариата на ЦК на БКП и тути кванти.
Но понеже
работата стана много свинска, то оттука овластявам такива като Петков и Райчев
да извадят досието ми от Държавна сигурност и да си го заврат отзад.
назад |
