Димитър АБАДЖИЕВ в разговор със Силвия СТЕФАНОВА

Управляващите превръщат цинизма си в норма на поведение

А провалът си – в повод за празник

Народен представител в 38-0, 39-0 и 40-0 НС. Евронаблюдател в Европейския парламент. Председател на УС на фондация “Демокрация”. Женен, с две деца.  

-         Вие бяхте в европарламента, когато бе оповестен доклада на Европейската комисия. Получихме сериозен шамар. За съжаление той е не само за управляващите, а и за всички нас. Каква беше атмосферата там?

-         Чувствах се доста тягостно. Животът ми се стече така, че имах възможността да присъствам в Хелзинки на започването на преговорите за членство през 1999, когато Иван Костов със своето правителство стартира този исторически процес. Седем години по-късно вече трябваше да сме получили оценката, че сме готови и ставаме пълноправен член на 1.01. 2007. Тази дата бе определена като цел от правителството на Иван Костов и през всичките тези години в докладите на ЕК тя беше посочвана като постижима.  Но този път в доклада на ЕК трябваше да бъде записано, че тя вече се случва просто защото сега сме средата на 2006. Това не се сбъдна. Бяхме оставени в чакалнята, както се изразиха много западни издания. Бяхме полети със студена вода заради некадърността и бездействието на българското правителство. През октомври ще се вземе окончателното решение.

-         Как реагираха на тази новина румънските евронаблюдатели? Защото тук, ако се съди по изявите на управляващите и по официалния информационен поток ни внушаваха, че почти сме постигнали успех.

-         Това е цинично. Когато Оли Рен и Барозу четяха доклада румънските евронаблюдатели от управляващото мнозинство бяха с посърнали лица. Докато българските им колеги имаха бодряшки, развеселени  физиономии. Същият ден те организираха празненство.

-         Какво празненство?

-         Кристиян Вигенин като ръководител на делегацията на социалистите разпрати покани, каквато и аз получих за “селебрейшън”, за отпразнуване…

-         …На кое?

-         Всички си задавахме този въпрос. Не отидох, защото за мен това е цинизъм. В деня, в който пред очите ни избледняха мечтите, заради които работят милиони българи да се празнува…но имало е скара, имало е вина, имало е хоро. Очевидно управляващите превръщат цинизма си в норма на поведение, а провалът си – в повод за празник. Но не само заради това беше така тягостно. Чувствах се зле, защото виждах по-добрите оценки за Румъния. Спомнете си, че през 1999, 2000  и 2001, когато и визовите ограничения отпаднаха за България преди Румъния, колко по-добри бяха оценките за нас. А сега в коридорите на Европейския парламент ме срещна министърката по европейските въпроси г-жа  Боажиу, която със сълзи на очи каза:” Аз няма никога да забравя какво вашето българско правителство причини сега на Румъния. Защото заради вашето правителство ние нямаме дата за пълноправно членство.” Почувствах се наистина много зле, защото въпреки че правителството е социалистическо, все пак ние имаме някаква обща национална отговорност. Това е един от моментите, който може би ще остане за цял живот в съзнанието ми.

-         До колко е вярно, че до последният момент е имало възможност България и Румъния да бъдат разделени? И Румъния да получи дата още сега, а ние да бъдем оставени за есента?

-         Имаше много информация в тази посока. Много е възможно това да е било така, защото ако се погледне внимателно доклада, оценките за Румъния и за България са много различни. Заключението е еднакво, което е между другото странно. Оценките са различни например по отношение на организираната престъпност и корупцията. За България е записано, че трябва да посочи видими доказателства и да извърши видими действия, докато за Румъния е записано, че трябва да продължи успешните усилия. Такива разлики има в целия доклад. И ето как животът ни даде отговор кое правителство е по-ефективно. Когато в България имаше дясно правителство ние бяхме по напред и имахме по-добри оценки. Когато в Румъния дойде дясно правителство, а в България ляво – нещата се обърнаха и сега Румъния извършва много по-динамични и успешни реформи.

-         Какви са възможностите и ресурсите на ЕС, за да ни извлече към членството независимо от скритото нежелание на управляващите това да се случи?

-         Да отлагат, да предупреждават и да наложат, ако нищо не се случи, предпазни клаузи. Много е възможно, ако не се извърши нищо до октомври да бъде отложено членството ни. И дори това да не е с една година, а с няколко месеца, ще бъдат въведени и двете предпазни клаузи – във вътрешен пазар и в правосъдие и вътрешни работи. Освен това може да бъде въведен и допълнителен мониторингов механизъм за плащанията по фондовете. Възможно е в един определен период фондовете да се контролират от Европейската комисия, тук в България. И да спре въобще плащането на фондове в някои сфери. Лошото е, че всичко това ще се отрази и на българския гражданин, и на българския бизнес. Българските фирми ще бъдат подложени на по-силен конкурентен натиск, заради ограниченията. Инвестиционният климат ще бъде относително по-лош заради факта, че съдебната система ще продължи да бъде под мониторинг  и българските съдебни решения и присъди няма да се изпълняват в останалите страни-членки. Всеки български гражданин ще трябва да плаща за некадърността и националната безотговорност на това социалистическо правителство с мандата на Ахмед Доган. Поведението на правителството и липсата на воля засилиха негативните настроения към България. Цялата отговорност за това трябва да се понесе от правителството и от президента Първанов, който  е неговият създател. Ако можеше поне малко да носи отговорност, той трябваше първи да поиска министър-председателя да направи персонални смени в кабинета и особено в областите, където сме критикувани най-остро.

-         Защо в БСП толкова много се страхуват да сменят Румен Петков?

-         Защото са взаимно обвързани  и взаимно зависими. Румен Петков е и зам.-председател на партията. А Станишев е неволеви и безхарактерен. Затова очаквах Първанов да направи промените, защото всъщност истинският началник там е той. Но и той няма да направи нищо. Не трябва да забравяме, че в съзнанието и в сърцата на тези хора, бивши комунисти, членството в ЕС не е мечта. И не е част от техния живот. Те бяха принудени да приемат тези обстоятелства, но не ги съпреживяваха.

-         Те искат европейските пари.

-         Да. Те искат да се възползват от тях. Но точно защото не съпреживяват европейското членство със сърцата си, няма да направят нищо съществено до октомври по моя прогноза.

-         ДСБ поиска промени в правителството, нов премиер, нова правителствена формула и призова съдебната власт да атакува тези текстове в Конституцията, които я направиха зависима. Очаквате ли част от НДСВ например да подкрепи един вот на недоверие?

-         Не очаквам нищо от НДСВ. То е част от това управление и носи цялата отговорност за неуспехите му. Но в момента ние призоваваме не за вот на недоверие, а за смяна на правителството. И за нова формула на кабинета без участието на ДПС. С краткосрочна и ясна програма, обвързана с критиките на ЕК. Настояваме и за бързи корекции на конституцията, за да се отстранят текстовете, които доведоха до политическа зависимост на съдебната власт. Настояваме и да бъде приет закон за разкриване на архивите на ДС, защото този въпрос е свързан и с въпроса за връзките между организираната престъпност и властта. И въобще със зависимостта на политиците. Затова той е толкова важен. Тези няколко ясни неща могат да доведат до по-добра оценка за България през октомври. Но едва ли ще се случат. Ясно е, че единствената ни възможност е вотът на недоверие. Ние ще го направим. Ще използваме всички парламентарни механизми, доколкото нещата зависят от нас като опозиция. Но много разчитаме и на натиска на цялото общество – на медиите и на гражданските организации.

-         Ще се отрази ли острият доклад на ЕК на развръзката от президентските избори? Стана ли Първанов по-уязвим?

-         Стана много по-уязвим, но от десните политици зависи да обяснят на хората каква цена ще плати обществото за този доклад. За който вина носи и Първанов, който е архитектът на това правителство. Очевидно е, че със своето дебелоочие той няма да се посвени да се кандидатира отново, въпреки провала на трипартийното управление.

-         Поласкан ли бяхте, когато Бойко Борисов каза, че е готов да ви подкрепи за държавен глава?

-         Не. Не се лаская въобще от добри думи към мен. Отнасям се критично към себе си. Това, което за мен е важно обаче е да не се подхожда с търсенето на интрига в тези думи.

-         Но той може би се е  опитал да създаде интрига.

-         За мен е важно друго. Процедурата за издигане на десен кандидат да завърши спокойно и общият десен кандидат да има способността наистина да мобилизира гласовете на всички, които са против това статукво. Защото в момента говорим за мажоритарен, а не за парламентарен  избор. Ние сме си поставили висока цел – смяната на Първанов. Това ще доведе до промяна на целия политически пейзаж у нас, поради което сме влезли в разговори с другите десни партии не за правене на коалиция, а за постигането на тази задача. Затова е важно и е нормално бъдещият кандидат за президент да потърси подкрепата на всички, които заявяват, че са против статуквото. Като споменаваме Бойко Борисов, той нали също по едно време заяви, че е против Първанов, против правителството. Вероятно една голяма част от хората, които го поддържат го поддържат и заради това. Тези хора са важни.

-         А вие вярвате ли му? Той непрекъснато говори едно, после сменя позициите си, а накрая върши нещо съвсем друго.

-         Това дали му вярвам или не няма значение. Има значение, че хората, които го подкрепят, го подкрепят и заради това. Бъдещият кандидат за президент на десницата трябва да съумее да привлече тяхната подкрепа, на тези хора. А дали думите ще се превърнат в реалност, ще покаже времето. Действията дискредитират или не дискредитират политиците по отношение на техните собствени думи. В момента е важно да търсим подкрепата на всички, които са срещу Първанов и срещу БСП. Това е мое лично мнение. Защото целта и задачата ни е много голяма. Има време за изтъкване на различията. Сега е времето за търсене на по-широка подкрепа. Различията сме ги изтъквали, можем да ги изтъкваме и ще продължим да ги изтъкваме, защото те ще останат между политическите сили в десницата и оттук нататък и след президентските избори.

-         А защо изобщо не се говори за вицепрезидентската фигура? Не се ли подценяват по този начин функциите на втория човек в тази институция?

-         Нашето мнение отдавна е, че тази длъжност по Конституция е излишна, но така или иначе тя съществува. Може би е нормално след като се излъчи единната кандидатура за президент заедно с него да се намери най-доброто предложение за вицепрезидент. И може би затова не се говори специално при нас в десницата за това. Но аз не участвам в преговорите и нямам точно представа за мотивацията. Но предполагам, че все пак е нормално самият кандидат да участва в номинирането на вицепрезидента. Когато говорим за единна кандидатура, говорим всъщност за единна кандидатура за президентска двойка. Така че вие сте права, че това съвсем не е маловажен въпрос. Защото общият облик на този екип ще има голямо значение.

-         Споделяте ли позицията, че лидерите на СДС и на ДСБ не би трябвало по никой начин да влизат в тази надпревара? Говоря за Петър Стоянов и Иван Костов, въпреки че всеки от тях има подкрепа в десните среди.

-         Не споделям възгледи, които поставят прегради нещо да се случи. За мен лидерът на ДСБ е най-големият политик. Но въпрос на негова лична преценка е това, за което ме питате и той според мен вече отговори. Както е и въпрос на преценка на другите лидери и на разговорите между тях. Защото в края на краищата лидерите на десницата са онези, които ще трябва да поемат най-голямата отговорност в излъчването на общата кандидатура.

назад