|
Докато у
нас се точи европейското безвремие, лустросани господа в компанията на своите
горили продължават да налагат уличното правосъдие. Черните джипове,
безпардонната демонстрация на надмощие и светкавичните присъди под формата на
куршум са само някои от задължителните му атрибути. Мюсюлмански лидер по чудо
се размина с последния от тях посред пладне в центъра на Пловдив…
19 май 2006, 13,00 ч., пешеходната пътека при
училище «Йоаким Груев»:
Луксозен джип препречва пътя на Ашим Асан,
докато мъжът в компанията на приятеля си Хюсеин Асанов върви към своя дом.
Ашим Асан е член на Висшия мюсюлмански духовен съвет, радетел за
дистанцирането на събратята си по вяра от етническата опека на ДПС, както и
важен свидетел по обвиненията в корупция, отправени към висшите магистрати
Камен Ситнилски и Светлин Михайлов. Возилото удря мюсюлманския лидер, след
което двама души слизат и започват да го предизвикват с агресивни реплики.
Единият споменава, че е софийски адвокат. В това време зад гърба му
стърчи въоръжена мутра
която с поведението си подкрепя наглостта на т.
нар. обществен защитник.
Събралата се тълпа спасява Ашим Асан от тотална
разправа. Преди да се качат в джипа и да отпрашат в прелюбопитна посока,
мнимият адвокат и шофьорът му блъскат за последно жертвата си, мъжът пада
върху един от калниците и закачен за него, е влачен от автомобила няколко
метра. Когато успява да се съвземе от шока, Ашим Асан заедно с племенника си
отива да подаде оплакване в Четвърто РПУ, което междувременно е приютило
нападателите му. Не е ясно с каква цел веднага след показната разправа в
центъра на града те се оказват в кабинета на един от заместниците на
полицейския началник.
Полицейският участък отказва съдействие на Ашим Асан в разплитането на случая,
а при опита му да научи имената на похитителите си, шефът на 4-о РПУ Георги
Георгиев предизвикалено мълчи. Затова потърпевшият подава жалба до
прокуратурата. В нея Ашим Асан не само описва случилото се, но и настоява да
получи защита от институцията, опасявайки се, че
инцидентите могат да зачестят
и да
доведат до фатален край – за него или за някой член от семейството му. Според
медицинския преглед непосредствено след инцидента Ашим Асан се оказва с високо
кръвно налягане, има също охлузни рани по гърдите и таза. Друга медицинска
експертиза, правена преди месец по повод трудоустрояването му пък показва, че
той е болен от диабет вследствие на стреса и преследването му от депесарските
активисти в града на тепетата.
Броени
дни преди инцидента мюсюлманският лидер и още четирима души беседват с
обвинителя от Върховната касационна прокуратура Валери Първанов и изясняват
обстоятелства около сигнала до ВСС за корупцията на магистратите Камен
Ситнилски и Светлин Михайлов. Така вендетата, разиграла се посред бял ден в
центъра на втория по големина български град, става поредният щрих в общата
картина за това как се бранят магистрати и как въоръжени типове биват
толерирани от полицията в ущърб на доблестни граждани, осмелили се да направят
достояние една срамна истина – истина, разказана от депутата на ДПС Фикри
Сепетчи за финансовата зависимост на шефа на СГС Светлин Михайлов и на
върховния прокурор Камен Ситнилски.
За пореден път държавата се изправя срещу
гражданите си, а в същото време безсилната Европа ни тласка към изкореняването
на корупцията, обвързана с високите етажи на всички власти. Отворен остава
въпросът защо шефът на 4-о РПУ не е съобщил имената на похитителите, за да
може да бъде подадена жалба за инцидента. Не е ясно също какво ще предприеме
прокуратурата. А на нас - като зрители, от които нищо не зависи, остава да
видим кой ще победи - гражданинът или обединената олигархия от партийни
активисти и послушните им «мажоретки» в магистратските среди.
Мюсюлманският лидер Ашим АСАН:
В близките дни срещу мен ще инсценират нещо
- Как се случи инцидентът?
- Докато пресичах пешеходната пътека близо до
Хаджиасан махала, забелязах, че една кола се засили и затова побързах да се
изтегля на тротоара. Джипът ме удари в десния хълбок, а после и в лявото рамо,
дори успя да се качи с дясната гума на калдъръма. После пътникът излезе и
започна да псува мен и приятеля ми. В това време шофьорът му се опита да
извади оръжие от чанта между двете седалки и ни заплаши, че ще ни застреля
като кучета, защото се влачим като влечуги по пешеходната пътека. Тези хора
изглеждаха големи баровци, те ни блъскаха, а по едно време започнаха да звънят
по мобилните си телефони. И аз успях да се обадя на полицията и така отидохме
в 4-о РПУ. Там към нападателите ни се присъедини още един човек. Те тримата
прекараха поне два часа в кабинета на зам.-началника - подп. Димов. По едно
време отидохме на мястото, за да се направи оглед. Оказа се, че полицаите
нямат никакъв документ на шофьора, а нашите лични карти ги прибраха веднага.
Към 16,20 часат напуснах РПУ-то в знак на протест, че не ми дават имената на
нападателите и отидох да подам жалба в прокуратурата. На излизане отново ги
видях и пред тях се усймних на глас, че има нещо инсценирано. Тогава единият
извади адвокатска карта. Какво обаче търси адвокат в полицията, при положение,
че няма повдигнато обвинение?
- Успяхте ли да разговаряте с началника на 4-о
РПУ Георги Георгиев?
- Няколко пъти говорих с него. Питах го за
имената, а той всеки път ми отговаряше – не се безпокой. Няколко пъти питах и
подп. Димов дали няма да им състави актове, а той отговаряше – ти се
благодари, че червата не ти изкараха, че си жив и здрав, нали не са те мачкали.
В понеделник г-н Георгиев ми каза, че изпраща преписката в прокуратурата. Това
става без обяснение от наша страна, дори не ни казаха кои са нападателите ни.
А това означава, че утре може да напишат някакви други имена. На тях дори акт
не им бе съставен за пътно-транспортното произшествие, което са предизвикали,
колата им не беше претърсена и за оръжие, въпреки че обърнах внимание на
полицаите. Не знам ръководството на 4-о РПУ с какво мнение е изпратило
преписката в прокуратурата, но не изключвам в крайна сметка да ни изкарат
хулигани, които развалят обществения ред. Но може ли един пешеходец да бъде
хулиган на пътя?
- Свързваш ли случката със сигнала до
прокуратурата срещу двамата висши магистрати?
- Предполагам, че има някаква връзка, защото
тези хора не са случайни – не са някакви пишлемета. След инцидента аз видях
единия от тях да се навърта близо до махалата. Това означава, че тези хора
отнякъде ме познават и умишлено са карали срещу мен. Затова поисках закрила от
прокуратурата, тъй като живея в постоянен страх за себе си и за семейството си
– тези хора са силни и могат да влияят на институциите. Ако тогава не се беше
събрал толкова народ, тези хора сигурно щяха да направят и нещо друго. Аз съм
сигурен, че в близките дни срещу мен нещо ще бъде инсценирано – или ще ме
обвинят, че съм изнасилил някоя дама, или ще ми подхвърлят наркотици в колата,
за да ме приберат. Досега съм получавал доста удари под пояса – на моите
преписки до институциите никой не обръща внимание, но ако някой е пуснал
сигнал срещу мен, тутакси започва работа. А аз съм човек, отлично запознат с
корупцията в града.
- Опасенията ви са свързани с ДПС?
- Само ДПС може да разиграе някакъв цирк – да
ми забият нож в гърба, да ме застрелят, да инсценират битов скандал. Откакто
дадох обясненията по повод сигнала за корупция на магистратите, аз и
семейството ми очакваме само неприятности от ДПС. На улицата вече се опитаха
да ни извадят от релси, за да им посегнат. Тогава щяха да ни застрелят,
инсценирайки самоотбрана.
назад
Втори турски десант в Кърджалийско
Ахмед Доган не почете възпоменанията за
майските събития
Константин АСЕНОВ
Ахмед Доган толкова трепери за кожата си, че
пропусна годишната спявка с електората край Демир баба теке. Ако бе отишъл на
възпоменателния събор, той може би щеше да обещае на хората си златен ключ към
кранчетата на всички еврофондове. Но обсебен от прокобата на Христо Калчев,
лидерът на ДПС така и не посмя излишно да прекрачи отвъд боянския си затвор.
Колко жалко – заради някаква си параноя нацията бе лишена от поредното видение
на Ахмед Доган, който облъчван от тайнствените енергии около светилището,
всяка година привижда ту индийски биволи на сюрии, ту редови заплати с
тринулеви опашки, ту билкови полета върху нерентабилния тютюн.
Вместо да закапе манната небесна, скучният Юнал
Лютфи размаха пред електората политическото плашило ДСБ, което искало да
унищожи движението и самия Ахмед Доган. «Вие ще позволите ли това да стане?»,
попитал ораторът, а публиката, унесена от аромата на кебапчета, премълчала
отговора си. Изобщо, да примамваш електората с бира-скара за благородни каузи
винаги носи определени неудобства. Или рискуваш посланията ти да не бъдат чути,
или печелиш масовка запред националния ефир. А партията, която огради
избирателите си с бодлива тел, за да ги предпази от нормална мисъл и вникване
в истинските проблеми, продължава да насажда страх в българските турци от нов
«възродителен» процес и етническо противопоставяне, вместо да им осигури шанс
за достоен живот.
Възпоменанията на майските събития, когато
спомените за незарастващите рани се обаждат с нова болка, се превръща в
най-естественият декор за всяване на нов ужас и сплотяване около спасителя
Ахмед Доган. И тази година в Джебел прозвуча традиционна заплаха – «и днес
–тук и там, в нечия глава може да се родят отново планове за нов геноцид на
етническа или верска основа». В градчето, излязло преди 17 години с мирна
демонстрация срещу насилственото преименуване на българските турци и
милиционерския произвол, се изсипа целият депесарски елит - без лидера си по
разбираеми причини. Какво обаче правеха на същото място 22-ма чуждестранни
депутати, дошли специално за събитието от съседна Турция?
Почитането на паметта на български граждани,
станали жертва на тоталитарния апарат на своята родина, е национална трагедия,
която трябва да бъде преживяна в рамките на самата държава. А такова масирано
политическо присъствие от южната ни съседка изпраща едно отчетливо послание, а
именно, че турската държава иска да държи под око турския етнос у нас. Още
неотшумял скандалът със самоволния воаяж на вицепремиера Абдулах Гюл в
Кърджали, нов турски десант в района демонстрира, че територията се е
превърнала в своеобразна политическа «безмитна» зона за Анкара, в която може
да се изтъргува всичко – от бизнесстоки до територия, човешки съдби и
национален суверенитет.
И докато главният партиен мюфтия Мустафа Хаджи
отправяше заупокойна молитва за жертвите на «мирната» протестна демонстрация в
Джебел, живите свидетели слушаха за вдъхновяващите подвизи на бащата на
турския народ Кемал Ататюрк, събрал на същия този ден, но преди 87 години,
войска, с която да прогони агресорите. «За турците в България най-важното е да
знаят майчиния си език», посъветва българските граждани от турски произход пък
председателят на Федерацията на балканските турци Емин Балкан.
С турско самосъзнание, полуграмотни, откъснати
от родната действителност и целенасочено манипулирани от партийните духовници
и активисти, българските мюсюлмани все повече се превръщат в чуждо население в
собствената си родина. Тяхната насилствена изолация под диктата на Ахмед Доган
все повече ги превръща в послушна маса, чиято сила лидерът на ДПС да усеща зад
гърба си, когато разиграва опасните си етнорелигиозни игри. На фона на
припламащите в Европа религиозни конфликти и засилващите се у нас
антидепесарски настроения Ахмед Доган дърпа фитил, който обаче може да избухне
в собствените му ръце.
назад |
