Справедливост в Ирак

Ще помогне ли смъртната присъда на Садам за решаването на проблемите в страната?

Андрей ТОДОРОВ

Садам Хюсеин бе осъден на смърт чрез обесване. “Да живее народът! Да живее арабската нация! Долу шпионите! Аллах е велик!” Това беше реакцията на бившия иракски диктатор по време на четенето на присъдата. Неотдавна той бе заявил, че предпочита да го разстрелят вместо да го обесят...

Присъдата е по делото за  убийството на 148 мъже и момчета в шиитския град Дужайл. Хората са избити от режима на Садам заради опит за убийството му през 1982. Процесът започна миналата година. Петчленен трибунал изслуша свидетелските показания и разгледа представените от прокурорите и защитата доказателства. Освен Садам Хюсеин по същото дело на смърт са осъдени ръководителят на бившия Революционен съд на Ирак Ауад Ахмад ал Бандар и полубратът на Садам и бивш шеф на разузнаването Барзан Ибрахим ал Тикрити. На доживотен затвор бе осъден бившият иракски вицепрезидент Таха Ясин Рамадан.

За много иракчани присъдите са момент на триумф, след като десетилетия наред са страдали от тираничния режим на Садам. Затова на много места в  страната имаше улични празненства въпреки комендантския час, който властите бяха въвели, за да избегнат размириците. Във всеобщата радост се включиха дори шиитски полицаи. В сунитските райони обаче настроението беше различно –

гняв и негодувание

Веднага след произнасянето на присъдата в Северен Багдад избухнаха битки между въоръжени сунити и иракската армия. Престрелка е имало и между поддръжниците на Садам и американски части северно от родния град на диктатора - Тикрит. Делото срещу Садам трябваше да бъде ключов момент в процеса на превръщавето на Ирак от диктатура в страна с върховенство на закона. Някои анализатори смятат, че присъдата не е нищо повече от поредното драматично събитие в хоаса, обхванал страната. Според тях едва ли смъртната присъда ще промени съществено ситуацията в Ирак, тъй като джихадистките атаки, националистическите бунтове, общностните конфликти и съперничествата между различните милиции имат твърде дълбоки причини. Други коментатори са на мнение, че смъртта на Садам ще лиши сунитските бунтовници от мотивация и спойка, за да се борят да си възвърнат властта. За оцелелите от извращенията на бившия диктатор и за паметта на загиналите смъртната присъда е тържество на справедливостта.

Говорител на иракския премиер Нури ал Малики приветства решението на съда като най-малкото, което Хюсеин заслужава. Американският президент Джордж Буш заяви, че процесът срещу Садам Хюсеин е ключов за стремежа на иракчаните да сменят тираничното управление с върховенство на закона. ЕС и Русия обаче са категорично против изпълнението на смъртната присъда. Решението на съда дойде два дни преди изборите за конгрес в САЩ. Това накара някои коментатори да заявят, че Белият дом

нарочно е организирал процеса

срещу Садам така, че да съвпадне с вота. Вашингтон обаче отхвърли тези обвинения. И републиканците, и демократите оцениха присъдата като тържество на справедливостта, но са на различни позиции по въпроса за нейния ефект. Според републиканците тя е повратна точка в историята на Ирак, а според демократите няма да промени нещата там. В щаба на демократите обаче се притесняват, че това ще е ноемврийската изненада, която ще даде възможност на републиканците да победят, така както пускането на запис на Осама бин Ладен преди президентските избори помогна на Буш да спечели втори мандат.

Според иракския закон при произнасянето на смъртна присъда автоматично следва обжалване. Това означава, че изпълнението на присъдата ще се забави поне с месец.

Садам Хюсеин и още шестима души са съдени и по още едно дело – за убийството на 50 хил. души по време на т.нар. военна кампания “Анфал” през 1987 – 1988 в кюрдските райони на Северен Ирак. Прокурорите подготвят още много други дела срещу бившия диктатор. Не е ясно дали той ще доживее да бъде съден по всяко от тях. Анализаторите смятат, че това е начинът да бъде създаден пълен списък със зверствата на предишния режим. 

назад

Дългата сянка на “Газпром”

Кремъл притиска Грузия с цените на синьото гориво

Европа бяга от руската енергийна зависимост в Узбекистан

Адриана НЕДЕВА 

Руският държавен монополист “Газпром” заяви, че ще удвои тарифата на синьото гориво за съседна Грузия. В отговор Тбилиси коментира, че това е цената, която плаща за прозападния си курс. ЕС, притеснен от навика на Путин да използва енергията за политически рекет, се опитва да разнообрази доставчиците си на газ, но като че ли му е трудно да избяга от гигантската сянка на “Газпром”.

Изявлението на “Газпром” се възприе като знак, че Москва ще продължи да притиска Тбилиси. Новината дойде в момент, когато външният министър на Грузия Гела Безхуашвили бе в Москва, за да се опита да намали напрежението между двете държави. Безхуашвили обясни, че не е изненадан от новината, тъй като Русия отдавна заплашва, че ще наложи на Тбилиси същите ценови условия, които важат и за другите европейски нации. Той допълни, че Кремъл е уверил, че няма да бъде спряно подаването на газ или електричество за Грузия. Според Безхуашвили газта е единственият начин за Кремъл да оказва политически натиск на Тбилиси.

Грузия се опитва да разнообрази източниците си на газови доставки, като води преговори с Азербайджан, Иран и Турция. В момента страната плаща по 86 евро за 1000 куб. метра от синьото гориво. “Газпром” иска да вдигне цената на 180 евро. Отношенията между двете държави се влошават прогресивно след Революцията на розите през 2004, която свали прокремълския режим на Едуард Шеварднадзе. Новият президент на страната Михаил Саакашвили обеща да изведе страната от орбитата на Русия, да засили връзките със Запада и да се стреми към членство в НАТО през 2008. Все неща, които

силно дразнят Москва

Кризата в  отношенията между двете страни се изостри, след като през лятото Грузия задържа четирима руски военни по обвинение в шпионаж. Кремъл отговори с прекъсване на транспортните и пощенските връзки със страната и с погром спрямо грузинските емигранти в Русия. Западът се опита да помогне на Тбилиси, но Москва отклони призивите за вдигане на блокадата, като заяви, че действа, за да осуети намерението на грузинското правителство със сила да си възвърне отцепническите райони Абхазия и Южна Осетия. Тбилиси категорично отхвърля тези обвинения. Според Безхуашвили Кремъл играе силно негативна роля в решаването на двата конфликта, тъй като си затваря очите за беззаконието, което цари в сепаратистките провинции. Руски банки действат в региона без лицензи, заобикалят международните регулации за пране на пари, а

в Южна Осетия се печатат фалшиви долари,

твърдят грузинските власти. Според тях обаче най-тревожни са безконтролните оръжейни сделки на Москва с двете провинции.

Обикновено когато стане дума за повишаване на цените на газта за бившите съветски републики, “Газпром” обяснява, че причината е в пазара. Но Западът го възприема като опит на Кремъл да използва енергийните си ресурси, за да оказва политически натиск на тези страни. Най-фрапиращ бе случаят с Украйна, която остана почти седмица на студено през зимата на 2006, след като “Газпром” спря доставките на синьо гориво. Ходът на Путин дойде точно преди парламентарните избори в страната и доведе до още по-сериозен разкол в редиците на лидерите на оранжевата революция. Притиснато до стената, правителството в Киев се съгласи да плаща почти двойно за газта - около 180 долара за 1000 кубика. Парламентарният вот завърши с провал за оранжевата революция – нейните лидери така и не успяха да сформират кабинет и властта се върна в ръцете на прокремълски настроения Виктор Янукович. Интересното е, че откакто той стана премиер, страната изведнъж успя да договори много по-скромно повишение на цената на газта. Вместо исканите близо 200 долара за 1000 кубика

“Газпром” внезапно склони

на 130 долара. Беларус също е изправен пред заплахата от четворно увеличение на газта, въпреки че управлението му е дружески настроено към Москва. “Газпром” обаче е готов и на компромис, ако Минск му предостави 50% от газопроводната си мрежа, чрез която Русия снабдява със синьо гориво Европа.

Притеснена от енергийния шантаж на Русия, от началото на 2006 Европа усилено търси други варианти за доставка на газ и в името на това е на път да наруши някои от принципите си. На 13 ноември европейските външни министри ще обсъдят дали да не ограничат или вдигнат санкциите срещу Узбекистан. Целта на този ход е свързана със стремежа на ЕС да установи дългосрочни енергийни връзки с Централна Азия. Санкциите бяха наложени на страната, след като през май 2005 в Андижан бяха избити над 180 мирно протестиращи граждани. Мерките включват

оръжейно ембарго

забрана за издаването на визи на 12 узбекистански висши държавни служители и замразяване на двустранните разговори на високо равнище. Санкциите изтичат автоматично на 17 ноември, ако не бъдат подновени. Узбекистан обаче не е покрил нито едно от условията, поставени в резолюцията на ЕС - като например да се проведе независимо разследване за разстрела на демонстрантите. Европейски политици и неправителствени организации смятат, че погазването на човешките права в страната драстично е нараснало през последната година и половина. Същевременно наложените ограничения

тласнаха Узбекистан по-близо до Кремъл

Затова Германия предлага санкциите да се ограничат само до оръжейното ембарго. Франция и Полша симпатизират на идеята, която ще даде възможност на ЕС да извлече някакви политически дивиденти от  отпадането на мерките. Великобритания обаче настоява за твърда позиция. Тезата й не е особено силна, тъй като бившият посланик на страната в Андижан заяви, че узбекските власти са измъчвали хора, заподозрени в тероризъм, по искане на Лондон. Европейския парламент изпрати противоречив сигнал. От една страна, той призова да се запази оръжейното ембарго и да се разшири визовата забрана и спрямо  президента Ислам Каримов. А от друга, обяви, че санкциите не са довели до позитивен резултат и трябва да бъдат преразгледани с оглед на бъдещи отстъпки от страна на Узбекистан.

Стратегическите интереси на ЕС в централноазиатската страна са ключови – газови доставки и сътрудничество в сферата на сигурността. Смята се, че столицата Ташкент е разположена върху 1,86 трилиона кубически метра газ – достатъчни,  за да бъде захранена цяла Европа в течение на четири години. Освен това Узбекистан контролира  втората по големина икономика и втората по големина армия в Централна Азия. “Ако не изградим транскаспийския газопровод, който ще свърже ЕС с Казахстан, Тюркменистан и Узбекистан чрез Каспийско море, тези газови залежи ще потекат към Китай”, смята комисарят по енергетиката Андрис Пиебалгс. Същевременно анализатори предупреждават, че може би ЕС надценява газовите резерви на Узбекистан и желанието на страната да сътрудничи. “Всички в този район се смеят на ЕС, защото където и да е имало газ, той вече е продаден на “Газпром”, казва експертът към неправителствената организация “Интернешънъл кризис груп” Алба Ламберти.

назад