|
Разговорите за членство на Турция в ЕС
вървят към провал. Оптимизмът за влизането на Анкара в съюза през последната
година се превърна във взаимни обвинения и в невъзможна комуникация.
Ситуацията се влоши допълнително, след
като в сряда ЕС оповести доклада си за напредъка на Турция по пътя й към
членството. Документът изтъква, че Анкара се бави с реформите и не успява да
покрие дори минималните стандарти за спазване на човешките права. Кризата в
отношенията между Турция и ЕС поставя под въпрос амбициозния проект в
европейската общност да бъде приета мюсюлманска държава, която да докаже, че
сблъсъкът между цивилизациите на Запада и исляма не е неизбежен. Според
Асошиейтед прес въпреки всичко преговорите между Анкара и Брюксел ще продължат
и нито едната от двете страни няма да посмее да ги прекрати, тъй като това ще
е ясно послание към мюсюлманите, че Западът не е готов да общува с тях на
равни начала.
Засега
ентусиазмът за влизането
на Турция в ЕС е доста охладнял, а
изпълнените с патос речи на турските лидери, че ще изградят мост между Европа
и мюсюлманския свят, са забравени. Обществената подкрепа в южната ни съседка
за членството в ЕС е спаднала под 50% и много хора смятат, че това се дължи на
обидите от страна на съюза. Европейците твърде често критикуват Анкара и
поставят безкрайни изисквания за реформи. Много анализатори смятат, че по този
начин Брюксел удря по националното самочувствие на Турция и дава козове в
ръцете на националистите и ислямистите, които са против членството в ЕС.
Европейците имат цял поменик с оплаквания
от Анкара като се започне с неспазването на човешки права, липсата на
толерантност към свободата на словото и се стигне до прекалено твърдото
отношение към прелюбодеянието и хомосексуализма. Освен това в Европа смятат,
че Турция отказва да погледне обективно на миналото си и да признае геноцида
срещу арменците по време на Първата световна война. Ключов проблем в
отношенията между европейския блок и южната ни съседка е
кипърският въпрос
Анкара продължава да отказва да отвори
пристанищата си за кипърски самолети и кораби, тъй като не признава гръцката
администрация на острова. Миналата седмица бе отложена среща, която трябваше
да придвижи проблема. След като Турция и Кипър не се споразумяха за допирни
точки, финландското председателство на съюза се оказа принудено да отмени
форума. Турция не иска да даде достъп на кипърски самолети и кораби до
пристанищата си и настоява ЕС да намали изолацията на северната част на
острова. Европейците бяха обещали напредък в тази посока, след като северните
кипърци подкрепиха инициативата на ООН за обединяването на острова, а гръцките
кипърци отхвърлиха идеята. След отлагането на разговорите с Кипър Анкара ще
има малко време за преговори преди крайния срок, когато трябва да отстъпи или
да бъде изправена пред спирането на преговорите с ЕС. По този повод немският
канцлер Ангела Меркел заяви, че проблемът с Кипър е много сериозен и че нещата
не могат да продължават така.
Думите й са знакови, още
повече че от януари 2007 Германия поема председателството на ЕС и вече дава
заявка за сериозни планове – да се заеме с въпроса за голбалното затопляне и
бедността в Африка, да възобнови разговорите за евроконституцията, да реши
енергийните проблеми на общността. Сега се оказва, че Берлин ще трябва да се
справи и с кризата в преговорите за членство на Турция. Източници, близки до
Меркел, твърдят, че независимо от проблемите с Кипър Берлин няма да иска
замразяване на преговорите, а само спиране на разговорите по определени
подточки.
Не е ясно как Германия ще се справи с
кризата в отношенията ЕС – Турция, тъй като откакто канцлер е Меркел, връзките
между двете държави са охладнели в сравнение с времето на Шрьодер. Докато той
беше канцлер, Берлин бе един от ключовите лобисти за приемането на Анкара в ЕС.
Консерваторите на Меркел обаче предпочитат да предложат на Турция само
привилегировано партньорство, а не пълноправно членство – оферта, която Анкара
категорично отхвърля.
назад
Глобалното затопляне заплашва
света
Промените в климата
ще изяждат по 300 млрд. долара годишно
Toдор БРАНКОВИЧ
Глобалното затопляне е най-голямата заплаха за човечеството. Това стана ясно
на международна конференция на ООН в Кения. Между 6 и 17 ноеври над 150
държави и 6000 делегати ще обсъдят как да решат проблема с парниковия ефект.
Освен това ще се направи опит да бъдат преодоляни различията по протокола от
Киото – план според който 35 богати държави до 2008 – 2011 трябваше да намалят
емисиите си на вредни вещества с 5% под нивата от 1990. САЩ и Китай са двамата
най-големи световни замърсители, но и двете държави по един или друг начин не
прилагат протокола от Киото. Президентът Буш изтегли САЩ от протокола през
2001 и не показва намерение да промени позицията си. Той е привърженик на
големите инвестиции в нови технологии и според него Киото заплашва много
работни места и погрешно изключва развиващите се страни от целите поставени за
2012. През последното десетилетие Китай драстично е увеличил емисиите си на
въглероден двуокис заради бързо развиващата се икономика. Прогнозите са, че
страната ще продължи да бъде един от най-големите замърсители, тъй като
основен енергиен източник са въглищата.
Конференцията за климата
на ООН в Кения бе предшествана от оповестяването на доклада за влиянието на
глобалното затопляне. Автор на документа е бившият шеф на Световната банка –
сър Никълъс Стърн. Той смята, че парниковия ефект може да струва на световната
икономика 20% от брутния й вътрешен продукт. Ако борбата със затоплянето
започне още сега тази цифра ще бъде сведена само до 1% от брутния вътрешен
продукт на глобалната икономика. Според доклада емисиите на въглероден двуокис
вече са повишили температурите по света с половин градус по Целзии. Ако не се
предприемат спешни действия през следващите 50 години температурата може да
скочи с 2 – 3 до 5 градуса по Целзии. Това може да доведе до
стопяване на глетчърите
и увеличаване на рисковете
от наводнения. До 2080 повече от 70 млн. души, живеещи по бреговата линия,
могат да пострадат заради покачването на моретата. За сравнение през 1990 в
тази рискова група са попадали само 1 млн. души. Освен това
200 млн. души
могат се превърнат в
бежанци заради глобалното затопляне. До 40% от видоведе може да бъдат
унищожени. Повече от половината от местообитанията на диви животни в Африка
рискуват да бъдат разрушени. Ще има повече случаи на природни катаклизми. Ако
температурата се повиши с 5 градуса по Целзии, 10% от глобалното производство
ще бъде загубено, а в най-бедните държави процентът ще е доста по-висок. Ако
не се вземат мерки, ЕС може да изпадне в депресия подобна на тази от 30-те
години на миналия век. За да се преодолее рискът от парниковия ефект Никълъс
Стърн предлага бързо разрастване на мрежата за търгуване с въглеродни емисии и
налагане на
тежки екотакси
за да се стимулират щадящи
природата производства.
Заради годините на отричане на проблема дотолкова забавиха политическата
реакция, че сега се разглеждат внимателно дори налудничави идеи. Една то тях е
да се изгради
гигантски сенник в космоса
Автор е Роджър Ейнджъл, професор в Университета в Аризона и един от
най-големите авторитети по оптика. Неговият слънчев щит ще представлява мрежа
от огледала, които ще отразяват част от слънчевата светлина, насочена към
Земята. Така те ще намаляват слънчевната енергия, достигаща планетата ни с 2%
- достатъчно за да се компенсира поне отчасти затоплянето, предизвикано от
емисиите на въглероден двуокис. Системата от огледала ще е голяма около 2 км и
ще бъде поставена на около 1,5 млн. километра от Земята. Според Ейнджъл
проектът ще струва около 3 триолиона долара. Сумата изглежда колосална, но е
само 2% от брутния национален световен продукт – нищо в сравнение с щетите,
които ще предизвика затоплянето. През 2001 застрахователнияй гигант “Суис Ре”
е изчислил, че до 2050 зачествяването на природни катаклизми като резултат от
глобалното затопляне може да струва на света над 300 млрд. долара годишно.
Нобеловият лауреат по химия за 1994 Пол Крутцен лансира по-проста и по-евтина
идея за справяне с климатичните промени. Той предлага
да се освободят частици
серен диоксид в горната част на атмосферата. Те ще отразяват слънчевата
светлина обратно в космоса. След няколко години прахът ще падне на земята или
в морето, но докато стратосферните ветрове го разнасят ще има охлаждащ ефект.
Идеята е вдъхновена от изригването на планината Пинатубо във Филипините през
1991. Тогава вулканът изхвърли толкова много вулканична пепел, че през
следващите няколко години в температурите в световен мащаб спаднаха с 0,5
градуса. Проблемът е, че не е ясно точно какъв ще е ефекта от частиците, тъй
като след изригването на Пинатубо се наблюдава рязко понижение не
температурите в северозапдния Атлантик, Близкия изток и Северна Африка и
парадоксално продължително затопляне в Северна Европа. Тъй като регионалният
ефект от частиците серен диоксид е непредвидим може да се стигне до
унищожаване на кораловите рифове.
Още една екстравагантна идея е
въглеродният двуокис да бъде изсмукан от
планктона в морето
За целта трябва да се стимулира растежа на му чрез “посоляване” на моретата и
океаните със железни частици. Проблемът е, че никои не знае дали планктонът
наистина ще потъне на дъното на океана и ще погребе въглеродния двуокис навеки.
Може да се окаже, че въглеродният двуокис вместо да остане заключен в
планктона се отделя, което ще доведе до образуването на киселинни морета. При
това ще се развият много нитратни бактерии, които освобождават азотист оксид –
съединение, което предизвиква още по-силен парников ефект.
назад
Събитията на “Седем”:
02 ноември
2006 –
Израелски войник и седем палестнци бяха убити
по време на престрелка в северната част на Газа.
03 ноември 2006 – Бившият израелски премиер Ариел Шарон бе приет в спешно отделение, тъй като е
развил инфекция, засегнала сърцето.
03 ноември 2006 – Северна Корея заяви, че е готова да се върне на масата за преговори по въпроса
за ядрените си мощности.
03
ноември 2006 – В Чехия стартира проект за
уроци по комунизъм в училищата. Целта е децата да не забравят миналото.
04 ноември 2006 – Няколко милиона европейци останаха без ток заради авария прездизвикана от
немската електрическа компания Е.он и рязкото повишаване на потреблението,
заради застудяването. Без ток бяха
Париж
и други френски градове,
части от Италия, Испания,
Белгия и Германия.
04 ноември 2006 -
Бившият министър-председател на
Турция Бюлент Еджевит почина в болница в Анкара.
05
ноември 2006 – Иран заяви че е готов на
преговори със САЩ по въпроси, свързани с политиката в Ирак и региона, но няма
да обсъжда ядрената си програма.
05
ноември
2006 – Надеждите на Косово за
независимост до края на годината бяха поставени под въпрос след като
генералният секретар на ООН Кофи Анан заяви, че решението за статута на
провинцията може да се отложи.
06 ноември 2006 – Трите
най-корумпирани държави в света според международната неправителствена
организация “Трансперънси интернешънъл” са Хайти, Бурма и Ирак.
06 ноември 2006 -
Президентът на палестинската
автономия Махмуд Абас и ислямисткото движение Хамас
заявиха, че са се споразумели да сформират
ново правителство.
07 ноември 2006 – В САЩ
се проведоха избори за Сената и Камарата на представителите.
назад
|