Генерал-лейтенантът от резерва Люцкан Люцканов пред в. „Седем:

Не приемам трудоваци и ченгета да оценяват професионализма ми

Три десетилетия безупречно служих на страната си

Бивш командващ на Сухопътните войски  

и секретар на МВР в правителството на Иван  Костов

- Господин генерал, защо поискахте да се срещнете с представител на нашия вестник?

- За пореден път лицата Валентин Александров и Любомир Денов хвърлят кал върху името ми на български офицер и генерал, като тиражират клевети във в. „24 часа”.

- Защо не поискахте опровержение в самия вестник?

- Защото не вярвам в неговата обективност. От 1993, когато станах обект на кампания за оклеветяване, организирана от тогавашния началник на Генералния щаб и бивш кандидат за президент Любен Петров, това издание нито веднъж не се поинтересува за мнението ми, въпреки че изля много помия срещу мен.

- Нека все пак поясним за нашите читатели: в интервю пред „24 часа” от 5 октомври т.г. бившият министър на отбраната Валентин Александров твърди, че е уволнил от армията генералите Любен Петров и Йордан Мутафчиев, които участваха в последната кандидатпрезидентска кампания. Пътьом Александров заявява и следното: „Ген. Люцканов нескрито демонстрираше симпатиите си към СДС”, „Де факто няма реален командирски стаж. Службата му минава във военното училище, Военната академия и Генералния щаб. И така става началник-щаб на армия, без дори да е командвал полк”, „Не говореше правилен български, не се подстригваше и ходеше с коса като на Ференц Лист, винаги бе омачкан и окапан”, „Обстановката в щаба на Сухопътните войски не бе здрава. Люцканов бе започнал да мишкува, да събира някаква подписка срещу мен. Предложих на Беров уволнението на Люцканов и той веднага прие”. Много ли ви заболя от тези думи по ваш адрес?

- Хората, които знаят кой е агентът на Второ главно управление на ДС Валентин Александров (Вили Блуменфелд), едва ли ще вземат насериозно подобни изказвания. Преди няколко години генерал Михо Михов заяви в печата, че ако кандидатите за министри трябваше да преминават психотест, Александров не би го издържал. И като държавен секретар, и като министър този господин предизвикваше или усмивки, или възмущение. Две години поред се предлагаше за повишение. Самопроизведе се в звание „полковник”,  уши си някакъв бутафорен черен костюм на военен юрист и с часове се кипреше пред огледалото. Негови познати твърдяха, че в средата на хола си разположил войнишка палатка и с часове тренирал разпъване и събиране. Заради особеното му поведение офицерите го нарекоха с прозвището Алф. Друг път в пристъп на ярост скъса на публично място пагоните на полковник Вутов, когото бе заподозрял в далавери с жилища. Като момче Александров много искал да стане офицер, но не успял да влезе във военно училище. Служил е в Трудови войски. Несбъднатата мечта вероятно се превръща в тежък комплекс, който закономерно го отвежда при копоите от Държавна сигурност. След назначаването му за министър Александров се изживяваше като пълководец и не искаше да разбере, че е политически ръководител и няма командни функции. Съчетаваше военна некомпетентност с нарцисизъм и подозрителност. Не приемам оценки и квалификации от подобни индивиди. Нито от политически офицер, завеждащ-отдел „Партийно-политическа работа” и дългогодишен партиен секретар във в. „Народна армия” като о. з. майор Любомир Денов. От края на 1992, когато Александров стана министър, двамата образуваха информационно-политически тандем и вече 13 години, случи ли се нещо, свързано с армията и военната реформа, във в. „24 часа” цъфва поредното интервю на Л. Денов с В. Александров. В тези интервюта Александров разгръща творческия си гений и извършва реформите, които така и не започна, докато във ведомостта за заплати се подписваше под графата „министър”. 

- Вярно ли е, че ви липсва командирски опит?

- Роден съм в Тополовградско. Учих и служих в Южна България. Но трябва ли да опровергавам всички тези твърдения?

-   Не, всички Ви познават лично.

- Започвам по реда на клеветите тогава. Първо, никога преди да подам оставка, не съм демонстрирал симпатии към СДС. Не съм контактувал с партии след края на 1990, когато подписах декларацията за деполитизация и разпуснахме партийните организации на БСП. Едва след като бях обвинен в подготовка на преврат, в разпалване на конфликт сред висшето военно ръководство и прочие смъртни грехове, получих подкрепа от в. „Демокрация”, където бях поканен да защитя името си. Както правите вие сега. От първа страница на „Дума” някакъв поръчков  драскач оповести, че съм превратаджия. Никой не пожела да публикува моето становище. Поисках съдействие от пресцентъра на МО, за да дам пресконференция в Централния военен клуб, но от кабинета на министъра ми отговориха, че трябвало да получа разрешение от ген. Любен Петров. Каква подигравка! Да моля за разрешение да се защитя човека, който инспирира клеветите срещу мен. Платих си наема и в залата на БТА дадох пресконференция като частно лице. 

Второ, завърших петгодишния курс на военното училище “Васил Левски” и с отличие две академии – тригодишна и двегодишна. През 1975, още като капитан, бях назначен в Оперативното управление на Генералния щаб. Нямах връзки и родителите ми не бяха активни борци. Значи съм можел нещо. Тогава офицерът нямаше право да изявява претенции и да определя хода на кариерата си. Като началник на отдел „Оперативна подготовка” на ГЩ ръководих разработването на най-големите оперативно-стратегически учения и щабни тренировки, сред които и най-широкомащабното учение на българска територия – „Щит 82”. Фактът, че не съм командвал полк, не ми попречи да ръководя щабовете на Трета армия и на Сухопътните войски. Без да са командвали полк, успешни командващи на Сухопътните войски бяха генералите Тенчо Добрев и Кирил Цветков. А ген. Никола Колев стана началник на Генералния щаб, без да е командвал каквото и да е подразделение или част.

Трето, никаква „нездрава обстановка” не е съществувала в Сухопътните войски. Не аз съм „мишкувал” и готвил подписка срещу “Алф”. След като Александров и Любен Петров започнаха кампания срещу мен, без да съм молил някого, повече от 150 офицери от командването на Сухопътните войски се подписаха в писмо до президента. В него те изразиха несъгласие с начина, по който е подложен на унижения и е предложен за уволнение командващият Сухопътните войски. При „нездрава обстановка” сто и петдесет старши офицери едва ли биха рискували кариерата си.

Прави чест на тогавашния началник на военния кабинет на президента ген. Стефан Димитров, който не допусна нито едно име от подписката да стигне до Петров и Александров и те да се разправят с офицерите.

- Всъщност откъде идва Вашият конфликт с Александров и Любен Петров?

- Аз не съм имал конфликт с тях. Проблемът тръгна от страховете на Любен Петров. Във вашия вестник неотдавна излезе доста точен негов портрет със заглавие „Комунизъм + посредственост = Любен Петров”. Основната му черта бе и остава посредствеността. Тя бе съчетана със завист и отмъстителност. Понеже бе завършил тригодишен курс на военното училище, нямаше висше образование по смисъла на някакъв държавен указ. Теглен е в кариерата като протеже на командващия Първа армия генерал-лейтенант Любчо Тошков. По времето, когато Л. Петров се готвеше да оглави Генералния щаб, там служеха далеч по-способни генерали: Червенков, Вакавлиев, Топалов. Високата щабна култура и ерудицията им плашеха Петров.

През 1991 тогавашният министър Димитър Луджев разговаря с ген. Борис Вакавлиев и му предлага да стане началник на Генералния щаб. Ген. Вакавлиев твърде наивно споделя разговора си с Л. Петров. След като зае поста, първото нещо, което Любен Петров направи, бе да предложи генералите Червенков, Вакавлиев и Топалов да бъдат изведени от Генералния щаб. С което интелектуалният потенциал на ГЩ, тоест на екипа на Петров, спадна значително.

Любен Петров бе назначен за началник на Генералния щаб с протекцията на БСП и със задкулисни маневри на президентския съветник ген. Стоян Андреев. Вместо да се занимава с укрепване на националната отбрана, Петров се отдаде на интриги. А В. Александров стана най-удобната му маша. Полезният идиот, според любим израз на ЩАЗИ.

- Но нали министър Александров е бдял за националните интереси. Изслушвал е доклади от началници на управления, давал е разпореждания за усилване на отбраната на държавната граница…

- За мен бе чест да ръководя командването на Сухопътните войски и да служа с генералите Ангел Кацаров, Аньо Ангелов, Борис Станков и с още близо двеста достойни български офицери. През 1993 след обстоен анализ на обстановката стигнахме до извода, че западната ни граница е защитена недостатъчно. Назряваха събитията в бивша Югославия. Военното разузнаване даваше тревожни доклади и прогнози.

Разпоредих на щаба да подготви командно-щабно учение /КЩУ/ на тема ”Прикритие на западната граница при военен конфликт”. Привлякохме да участват щабовете на армии и на дивизии. Подобни учения не са били провеждани от 1955. Командирите и щабовете извършиха огромна работа: разузнаване и рекогносцировки по западната граница, изучаване на местността и маршрутите за придвижване на техника.

Безсмислици са приказките на Александров, че той бил стигнал до извода, че западната граница е била оголена. Тези изводи той е прочел в нашите доклади до ГЩ и министерството. И с алчността на плагиатор е решил да си присвои идеята и да се представи едва ли не за спасител на отечеството.   

- Но все пак е разпоредил части от южната граница да бъдат преместени към западната.

- През периода, за който говори Александров, нито един полк не е преместен от гарнизона на постоянната си дислокация. Явно Любен Петров, вероятно подигравайки се с манията му, е докладвал за мнимо прехвърляне на части. Александров явно не знае, че „част” значи полк. А полкът е голямо формирование с личен състав над хиляда души. По време на марш колоната с машини на полка се разгръща на около 40 километра. И преместването й не може да остане скрито в пределите на малка страна като нашата.

Ако се съмнявате, можете да проверите в Централния военен архив дали е запазена поне една заповед за предислоциране  на който и да е полк. До 2001 нито един полк от южната граница не бе преместен. Полковете от Втора и Трета армия бяха ликвидирани или съкратени до батальони съгласно предписанията на реформата. Приказките, че контраразузнаването било докладвало за изтичане на информация към Югославия за движението на български полкове към западната граница, са болни видения на болен мозък.

Очевидно “г-н Алф” е забравил, че конфликтът му с Любен Петров избухна не заради „къртица” в Генералния щаб, а около планираното пенсиониране на прословутите 285 полковници. Александров напираше да ги уволни, за да покаже, че форсира реформата и подмладява армията, след като бездейства две години. Любен Петров, който си бе уговорил подкрепата на БСП, искаше да демонстрира кой всъщност командва в МО и ГЩ. Скараха се и по време на пресконференция във Военния клуб Александров изгони Любен Петров пред всички журналисти. После Министерският съвет гласува снемането на Петров от длъжността началник на Генералния щаб. Признак на сериозни отклонения е предложението на Александров уволненият генерал да бъде награден с орден. Ако наистина е толкова ценен, защо го уволняваш? Ако си го уволнил, защо го предлагаш за орден?

Всъщност Александров не е уволнил никого. Указите за уволнение на генералите се издават от президента, ако той уважи решението на Министерския съвет. Министърът може само да предложи и да аргументира проект за решение пред правителството.

- Все пак не бъдете толкова строг. Г-н Александров е фин човек, интелектуалец и творец. Учил е в Австрия, писал е книги…

- Знаете през 1969 кой можеше да учи в дипломатическа академия в Австрия. Не приемам трудоваци и ченгета от Второ главно да оценяват професионализма ми. Три десетилетия безупречно служих на страната си. Нека да ме съдят чисти, незаразени от идеологически предразсъдъци българи. Консултирам се с юристи дали да дам под съд клеветниците. Няма да им е за първи път. Преди две година мой познат офицер за подобна публикация на Л. Денов е осъдил „24 часа” и те са заплатили над 25 000 лева. 

назад