|
Той, разбира се, е губител на дясното. Той го разби и унищожи.
Заради него десните партии в България днес нямат почти никакво влияние. Той
всъщност е тайният поддръжник на бившите комунисти. Той им помогна да вземат
властта, а сега им помага да останат на власт. Той предаде своите избиратели и
всички, които му повярваха.
А
кой е той?
Зашеметеното от цяла петилетка безогледна пропаганда природонаселение ще
отговори веднага и без да се замисля. ( Така, както обикновено прави. )
Костов, разбира се.
Само че този, който разби десните партии в България, този, който предаде
своите избиратели, този, който помогна на комунистите да вземат властта и
който сега управлява заедно с тях, не е Костов.
Това е господин Симеон Сакскобургготски.
Само че срещу Симеон отдавна никой дума не казва
Нито една от така наречените десни партии, с изключение на ДСБ, не му придиря
за това, че разби десницата. И не само десницата, а и демократичната
политическа система като цяло. Никой не го обвинява за възхода на бившите
комунисти. Дори след огромната далаверата с имотите никой не му иска оставката.
Но
на Костов искат оставката. Всички.
Симеон е напълно забравен почти. Времето на неговото управление също не се
споменава. Четири години от българската история сякаш са се изпарили. Няма ги.
Защо ли ?
Има обяснение.
Политиците на СДС няма да вземат да разобличават
Симеон и да се заяждат с него. Те довчера му бяха съюзници. Мислеха заедно с
него да се борят срещу бившите комунисти. Затова и дума не казват срещу
Симеон. Но не спират нападките си срещу Костов. Защото само така биха могли да
прикрият и оправдаят глупавата си политика отпреди четири-пет години. Глупава
политика не само по отношение на Симеон, а най-вече по отношение на прехода.
Прав е Иван Кръстев. Съвременните политически течения и настроения
изразяват преди всичко отношението на хората към прехода
Крайнолевите, които изцяло отричат прехода към пазарна икономика и демокрация
, тези, които си спомят с умиление за комунизма, поддържат Волен Сидеров. ( Те
смятат, че сегашната социалистическа партия се е възползвала от прехода и
въобще не е лява. И са прави донякъде.) Подкрепят Сидеров и много хора, които
смятат, че са изгубили от прехода – тези, които се чувстват неуспели,
пренебрегнати и отхвърлени. Подкрепят го и много хора, които искат ново
преразпределение на благата. ( Чрез национализация например.) Също и тези,
които искат възмездие и отмъщение. И които по една или друга причина
отхвърлят днешното статукво. Включително и затова, че то незаслужено
облагодетелства турския етнос в България.
Не е толкова странен, нито неочакван успехът на Сидеров
Много по-странен и труден за обяснение е успехът на социалистическата партия и
на Георги Първанов. Трудността се дължи на присъщите за българските нрави
притворство, лицемерие и двойственост. (Които понякога стигат и до подлост.)
Изглежда че все пак мнозинството в България, или така наречените широки
народни маси, или природонаселението, не се състои изцяло от умствено
недоразвити, неосъзнати и безотговорни особи, въпреки привидностите.
Явно това мнозинство чувства (за разсъждения тук би било пресилено да се
говори ), че след приватизацията България не само излезе от блатото, в което
бе затънала, но живна и тръгна напред. Явно повечето хора в България чувстват
(за разбиране би било пресилено да се говори), че не бива да се отхвърля с
толкова труд постигнатият напредък заради
съмнителни благини и съмнителна справедливост, обещавана
от
съмнителни кресльовци. (Че то цял ми ти цар не успя да въздаде справедливост,
камо ли едно доморасло вождче.)
Явно мнозинството в България несъзнателно (за осъзнаване и осмисляне би било
пресилено да се говори) одобрява прехода и постигнатото след прехода.
И
точно тук започва лицемерието.
Мнозинството в България подкрепя социалистите, защото те се превърнаха в
“пазител” на достиженията от прехода, макар и да нямат никаква заслуга за него.
Всъщност те убедиха обществото, че ще следват пътя, очертан от прехода към
демокрация и пазарна икономика – влизане в Европа и НАТО, усъвършенстване на
демокрацията и постепенно повишаване жизненото равнище на хората.
Отделен е въпросът как се справят с тази задача
Но
се получи така, че социалистите се възползваха от всички достижения на прехода,
като прехвърлиха всички негови трудности върху десните партии. И бяха улеснени
тъкмо от тези така наречени десни партии. Та нали тъкмо СДС, който трябваше да
защити прехода и това, което постигна собственото му правителство, побърза да
оплюе и обругае собственото си управление. (Жалва се сега Петър Стоянов, че не
трябвало било да се зачерква с лека ръка всичко, постигнато от СДС. Късно си
се сетил, байно...) Че нали и жълтите сториха същото. Цели две години, ако не
и повече, Симеон Сакскобургготски и неговите жълти юпита се занимаваха с
оплюване на прехода. Всъщност те действаха като Волен Сидеров. Прокарваха
неговите виждания. Само дето не ги прокараха докрай.
И ето го вече размиването на политическите послания
и
понятия. Обезсмислянето на партиите. Лицемерието и двойствеността.
Шизофренията. Условията за появата на политически чудатости и приумици като
Бойко Борисов.
Социалистите, които отначало скърцаха със зъби срещу прехода към пазарна
икономика и демокрация, след идването си на власт станаха първи защитници на
демокрацията и пазарната икономика.
Георги Първанов, който заяви, че ще брани Кърджали от турците така, както
руснаците са бранили Сталинград от фашистите, сега стана най-големият
покровител на Ахмед Доган. Този, който ходеше и ревеше срещу НАТО по митингите,
сега стана пръв натовец.
Надежда Михайлова и Петър Стоянов, чиято партия
съществуваше не за друго, а за да осъществи прехода, обругаха този преход и
дори се извиниха на народа заради него.
Всъщност най-малко ругаха и плюха срещу българския преход социалистите. А
най-силно го ругаха десните.
Че
какъв смисъл имат тогава понятието ляво и дясно? Какъв би бил смисълът на една
нова десница? Нали имахме вече такава. Чисто нова. С новички, лъскави,
неупотребявани, неопетнени, отракани и изпраскани в чужбина юпита. С цял един
цар начело. И то не какъв да е, ами пряк наследник на Бурбоните и Готите.
И какво точно ще прави тази нова десница?
Ще
защитава пазарната икономика, влизането в НАТО и Европа. Че това го прави
социалистическата партия.
Ще
се бори срещу статуквото и ще защитава онеправданите и отритнатите. Че това го
прави Сидеров.
Ще
брани правдата от набезите на кривдата, ще защитава доброто на добрите от
лошотията на лошите, ще откликва на хорските въжделения, ще се харесва на все
по-широки и по-широки народни маси?
Това вече го прави Бойко Борисов.
През всичките тези години единствено Костов от по-известните политици имаше
разумно, смислено и последователно отношение към българския преход. И
единствено ДСБ се държат като истинска дясна партия. Може би тъкмо
затова получи най-много удари от олигархията и
обслужващите я средства за масово осведомяване. И не би било толкова чудно,
ако тези удари я унищожат.
Затова ДСБ би
трябвало да препотвърди и засили своите политически послания. Тяхната промяна
би означавала затъване в общото политическо блато. Почти столетие политиката
на консерваторите в англосаксонските страни е една и съща.
Но поведението на ДСБ се нуждае от пълна промяна. Тя може да
бъде обмислена и обсъдена на всички партийни равнища. От всички членове и
привърженици на партията. И ако има в нея хора със способности на политици и с
виждания за бъдещето, те могат да започнат да се изявяват. Точно сега, когато
ДСБ е в криза.
Иначе във времена на подем и възход всеки може.
назад
|
