|
Да се отбелязват юбилеи в
сферата на културата понякога изглежда протоколно. Но когато това се прави с
душа и сърце, те стават празници не само за юбилярите (ако са живи и здрави),
но и за публиката.
Такъв бе случаят миналата
седмица. Премиерата на „Куклен дом” в Театър „Българска армия”
по повод 100 години от смъртта на Хенрик Ибсен, галаспектакълът в
Софийската опера по случай 55 сезона на диригентския пулт и 75 години на
маестро Борислав Иванов, директор на Националната опера и балет – София,
и концертът в зала „България” на Софийския духов оркестър за
55-годишнината от неговото основаване и 80-ия рожден ден на неговия създател и
дългогодишен ръководител диригента Сашо Михайлов доставиха истинска
наслада на многобройните зрители.
Да се играе пиеса от Хенрик
Ибсен, заслужено смятан за може би най-влиятелната фигура в съвременния
театър, е въпрос на престиж и доказателство за творчески възможности на всеки
уважаващ себе си театър. Да се избере обаче за вековния юбилей на великия
норвежки драматург произведение от неговия втори и най-силен период на
социално критични творби като (б.а. - така е заглавието в оригинал)
„Нора, или един куклен дом”
- една
толкова позната пиеса, за която всеки има своите спомени и разбирания, а
съответно и претенции, е сериозно предизвикателство към младия режисьор
Стоян Радев. Това е голямо изпитание и за младия актьорски състав:
Анастасия Ингилизова, Камен Донев, Георги Къркеланов, Кристина Янева и Иван
Радоев, от което амбициозният екип излиза с чест. Режисьорът, който
заслужи наградата „Икар” за постановката си на „Братя Карамазови” в Пловдив,
поднася запомнящ се спектакъл. Първо, защото в своята постановка на „Куклен
дом” се отнася безукорно честно към текста на норвежкия бунтар. И второ,
защото успява да накара подбрания от него актьорски състав да повярва
безусловно в бунта на Нора
:
„Най-отвратителното за мен са лицемерието и лъжата!”,
и в текста на Ибсен, без да търси самоцелни външни ефекти. Стоян Радев умело
използва изчистената почти условна сценография на Нина Пашова – мрачна
дълга скандинавска нощ преди Коледа, като контрапункт на вулкана от чувства,
клокочещ в „кукления дом” на Нора и съпруга й Турвал.
Голямата сила на Радев е
наистина в неговото честно (без страх от обвинения в старомодност) и
развълнувано отношение към текста на „Куклен дом”- драмата, предизвикала
истински шок в културна Европа през 80-те години на ХIX
век.
“Аз
самият никога не посягам към текст, за да го осъвременя – сподели Стоян
Радев.
– Ако един режисьор има да каже нещо друго, да го напише сам. Когато работи с
класици (като Ибсен например), да говори чрез тях. Класиката затова е класика,
защото има да ни каже много и днес.”
За
успеха
на «Куклен дом» значителен е приносът и а сърцатия актьорски екип. Можем да
си представим какви психологически бариери е трябвало да преодолее младата
Анастасия Ингилизова, знаейки,
че преди нея в ролята на Нора са се превъплъщавали такива легенди на
театъра като Адриана Будевска и Мила Павлова. Чест прави на актрисата, че
влага цялата си душа, за да ни убеди в преобразяването на своята героиня. От
кокетната, капризна и дори суетна «кукличка» до изправила се срещу фалшивите
обществени норми бунтарка, напускаща «семейното огнище».
Което в отговор на
напомнянията, че е съпруга и майка, гордо отвръща:
“Вярвам,
че преди всичко съм ЧОВЕК! Или поне ще се опитам да бъда човек. ... Досега не
бях щастлива, бях само доволна.”
В ролята на
Турвал Камен Донев (актьор и самият той драматург) разкрива още
щрихи от своя многостранен талант. Чудесен импровизатор,
той предизвика буря от аплаузи и с италианската си канцонета и карнавалния
танц, на който учеше Нора. От второстепенните роли се открои Иван Радоев,
който пестеливо, но ярко разкри противоречивата душевност на терзаещия се
юрист Крюгстад.
В отговор на моя
въпрос за финансовите рискове, които поема театър
“Българска
армия”,
поставяйки една сериозна, но и некомерсиална драма, неговият директор Митко
Тодоров отговори:
“Не е риск, а по-скоро целенасочена политика на нашия
театър. Ако има ансамбли, които могат да си позволят такъв „риск”, ние сме
тези, които имаме и творческите сили, и ресурса, за да правим подобни
спектакли. Ние сме един от малкото репертоарни театри в България и това е наша
мисия, която ни прави чест.”
“Дотам ли стигнахме в България
– допълни КАМЕН ДОНЕВ, - та да смятаме за рисково да играем Шекспир и Чехов,
Тенеси Уилямс, Ибсен или Достоевски. България е един измислен пазар за шоу
бизнеса. Тук няма шоу бизнес. За съжаление и някои нелоши актьори се правят
на маймуни, за да правят евтини смешки на група глупаци. В Пловдив, където
играем „Братя Карамазови” на Достоевски, е винаги пълно и с млади зрители.”
Националната опера и балет –
София подготви галаспектакъл за
юбилея на маестро Борислав Иванов,
директор и диригент на първия
ни оперен театър от 1 септември 2004. През тази година Борислав Иванов навърши
75 години, но все така по младежки изправен и бодър вече 55-и сезон стои на
диригентския пулт.
Роден наистина „под щастлива
звезда”, той случва на преподаватели и патрони. В Консерваторията завършва
хорово дирижиране при проф. Георги Димитров и оркестрово – при проф. Влади
Симеонов, създал навремето известната в цял свят Детска филхармония. По-късно
специализира в Източен Берлин при Курт Мазур (сега в Ню Йорк) в „Комише опер”,
когато неин директор (интендант) е прочутият режисьор Валтер Фелзенщайн. Има
щастието да се квалифицира и при Херберт фон Караян в (Западно) Берлинската
филхармония. Именно по препоръка на Караян Борислав Иванов става диригент, а
по-късно и главен музикален директор (ръководител) на „Дас симфони оркестер”-
Берлин. Него той дирижира в над 700 концерта, включително и стотици пъти от
пулта на Голямата зала на Берлинската филхармония.
В България работи
продължително във Варненската и в Пловдивската опера, където е директор и
главен диригент. Освен музикални притежава и мениджърски способности. В
Пловдив създава Вердиевите вечери, които прерастват във Вердиев фестивал на
сцената на Античния театър. Преди пет години полага основите на оперен
фестивал на остров Родос в Гърция, а от този сезон и в Кипър. Маестрото е
майстор в организирането на големи български оперни трупи, които участват във
фестивали и гастроли в чужбина. Няма да забравя как през пролетта на 1997 (тогава
бях кореспондент на БТА и Радио „Дойче велле” в Берлин) Борислав Иванов
доведе в Берлин хора, оркестъра и солистите на Пловдивската опера. На сцената
на „Дойче опер Берлин” пловдивчани с успех изнесоха „Ернани” (неиграна в
Берлин от 1934), „Княз Игор” и малко познатата руска опера „Цар Петър”.
Малцина от публиката тогава знаеха или можеха да си представят при какви
условия в предходните Виденови зими пловдивчани са репетирали и играли –
оркестрантите с палта и ръкавици в неотопления салон, на износени и почти
негодни инструменти. С този гастрол „мениджърът” Иванов обаче позакърпи
бюджета на Пловдивската опера и й вдъхна кураж. Какъв жест направи пък добрият
познат на маестрото – интендантът на „Дойче опер”, покойният вече Гьотц
Фридрих! Смятан за един от най-големите оперни режисьори на ХХ век, той долетя
от Израел, където „Дойче опер” беше на турне, само за един ден, за да
представи като домакин своите гости пред берлинската културна общественост, и
отново пое към Тел Авив.
Сега галата в Софийската
опера в чест на юбилея на своя директор Борислав Иванов се превърна
наистина в празник на музикалното изкуство. Тя определено представи бисери на
оперната и балетната музика от Верди и Леонкавало, Чайковски и
Бизе, Пучини и финала на прочутата кантата „Кармина Бурана”
от Карл Орф. На сцената в София чухме някои от най-добрите ни сега
гласове като Александрина Милчева, Габриела Георгиева, Петър Данаилов,
Александър Крунев и Костадин Андреев и др. Танцува неостаряващият „еталон” за
прецизност и изразителност Ясен Вълчанов, примите Диляна Никифорова и Веса
Тонова.
Това обаче, което направи
най-силно впечатление на юбилейната гала, беше нейната режисура и сценично
оформление. Фрагментите от любими опери и балети бяха представени не концертно,
а много раздвижено в костюми и стилизирани декори. Всичко това бе дело на
младата режисьорка Вера Петрова и на художника Радостин Чомаков.
Докато последният е отдавна „запазена марка” в сценографията, то на Вера
Петрова е крайно време да се даде възможност да разгърне безспорния си талант
в самостоятелна постановка в Операта. И нещо съвсем ново! С прожекции върху
три екрана бе постигната мултимедийна визуализация и разчупване на
пространството.
55-ата
годишнина от създаването през 1951 на
Софийския духов оркестър
се превърна в още един празник
за любителите на музиката. Той съвпадна с 80-ата годишнина от рождението на
„бащата” на оркестъра и негов дългогодишен диригент (до 1990) Сашо
Михайлов. Своеобразна „емблема” на духовия оркестър, с който са израснали
поколения столичани, Михайлов е четвърто поколение музикант – още прадядо му е
бил кларнетист в Лясковец. Такава семейна традиция, камо ли музикална, е нещо
рядко за България. И още едно съвпадение. 55-ата годишнина на Софийския духов
оркестър (СДО) съвпадна със същия празник и на неговия „връстник” –
забавно-духовия оркестър на Димитровград, чийто диригент е
сегашният диригент и на столичани Доцо Вътков.
Програмата на юбилейния
концерт в зала „България” бе разнообразна, но поднесена много професионално и
изискано от 37-те музиканти. Тя включваше увертюрата на по-малко познатата у
нас Вердиева опера „Жана д’
Арк”, единствената композирана специално за духов оркестър Симфония № 4 на
покойния Жул Леви, Бродуейски мюзикъл, джазова сюита по песни на Франк Синатра
и завърши с Дико-Илиево хоро. Публиката посрещна с жив интерес и солистите на
галаконцерта – известната оперетна звезда Анелия Шуманова и младото
сопрано Антония Раднева, специализирала пеене при Райна Кабаиванска и
почти постоянно гастролираща в чужбина (в момента в Гърция). Особен възторг
предизвика с филигранното си изпълнение, но и със своята артистичност
солистът флейтист Христо Христов. Той поднесе вариации на Пиер
Женен по „Наздравицата” от „Травиата” на Ведри, оркестрирани от българина Иван
Денов. „Бисиран” от публиката, живеещият и творящ (за наше съжаление) в
Берлин чудесен флейтист изпълни своята композиция с подчертано фолклорно
звучене. Още като ученик в Софийското музикално училище Христо Христов излиза
като солист на концертния подиум. Възпитаник на изявените педагози по флейта,
баща и син проф. Йордан и Венцислав Киндалови, той продължава образованието си
в Берлин в началото на 90-те гоини. Там учи при проф. Карл-Хайнц Цьолер, първи
флейтист на (Западно)Берлинската филхармония на Караян, а по-късно
специализира в Лайпциг старинни барокови напречни флейти при проф. Бенедек
Жалог. Посещава и майсторски клас при смятания за най-ярък флейтист в света
Джеймс Галуей. Интересно е, че вариациите на Пиер Женен Христов подготвя за
първи път преди 20 години в ансамбъла на ГУСВ именно с диригента Доцо Вътков.
”Моята мечта - сподели Доцо Вътков, чиято амбиция като приемник на Сашо
Михайлов е да осъвремени репертоара и звученето на Софийския духов оркестър -
е ние отново да заемем най-подходящото за нас и за
столичната публика място – лятната естрада в Борисовата градина. Дано след
празника ни започне и делничната работа по нейното възстановяване до лятото на
2007, както ни бе обещано.”
назад
|
