Путинизацията на България

ДС и на олигархията ще саботира членството ни в ЕС

Ангел ГРЪНЧАРОВ 

Първанов победи, макар и с малко. Около една четвърт от общия брой на избирателите му дадоха втори мандат. Смятам, че това е успех  в путинизирането на България. Ще поясня.

Под “путинизация” на България разбирам възприемането от страна на Първанов и на управляващата олигархия у нас на стила на поведение, наложен на Русия от Путин и характерен за руската управляваща олигархия. В Русия, както и в България, се извърши “нежна трансформация” на някогашната комунистическа номенклатура в “демократична” олигархична прослойка, която успя да запази ръководната си роля  в икономическия и в политическия живот на страната. И в Русия, и в България този процес беше насочван по сценария на тайните служби на комунистическия тоталитаризъм, а именно от КГБ (там) и ДС (у нас). Днес и в Русия, и в България управлението е доминирано от

наследниците на някогашния комунистически елит

който възприе псевдодемократични маниери и манталитет. Под това лустро стои неизменният тоталитарно-комунистически ламтеж за властта като начин за ограбване на страната, за личен просперитет и забогатяване на управляващите чрез все същата комунистическа “експроприация” на цялото национално богатство. На върха на олигархичната управляваща пирамида и в Русия, и у нас стои доверено лице на тайните служби на комунистическата власт – в Русия това е Путин, бивш майор от КГБ, а у нас това е Първанов, познат като агент на ДС под псевдонима Гоце.

У нас националсоциалистът Сидеров е втори на президентските избори. Той е нашият Жириновски. Той трябва да играе ролята на. "опозиция", съвсем доверена на властта, впрочем. Защото Първанов е пръв приятел на Путин, а Сидеров е пръв приятел на руското посолство в София. Значи у нас и "официалната опозиция"  е пропутиновска, сиреч твърде удобна за властващите. Същото е и в Русия. И там червените и кафявите (независимо под какви имена се подвизават) са водещи фактори на политическия процес.

Десните у нас са унизени и сведени до малък процент.

Първанов и ДС успяха да постигнат “историческа победа” над десницата

Същото е и в Русия. Там десните партии дори не са представени в парламента. У нас победата над десницата бе осъществена с решаващата роля на бившия монарх Симеон, който беше доведен да поеме властта по нареждане на генералското движение в БСП, тоест на вездесъщата ДС. Така беше осуетен реалният през 2001 вариант десните демократични сили под ръководството на Иван Костов да вземат втори мандат за управлението на страната. Путин пък стана наследник на Елцин под натиска на КГБ, което лансира свой човек на президентския пост след решението на Елцин да се оттегли.

Пропрезидентското мнозинство (БСП, Доган, Симеон) владее безконтролно страната. Това са всъщност бившите комунисти, техните изучени на Запад деца, цялата ченгеджийница на ДС (Първанов-Гоце, Доган-Сава, Тошо-Бор, протежетата на Майкъл Чорни и кой ли не още). Медиите също са под похлупака на вярната на властта олигархия. Така е и в Русия.

Е, в Русия путинизацията е по-напреднала. Там убиват журналисти (Анна Политковска), тук само ги уволняват (Иво Инджев). Но и двете неща стават по волята на президента.

Аналогиите между двете страни са преки и потресаващи. Например и в двете страни официалната православна църква е под контрола на властта. В зародиш беше пресечен всеки опит за църковно реформиране.

Патриарсите и в двете страни са все доверени лица

на комунистическите тайни служби, руският е с чин генерал от КГБ, а нашият, както твърдят, е само престарял полковник от ДС. Във всяка област на живота могат да се намерят преки съответствия. Дори и в духовния живот на двете страни доминират все същите динозаври от комунистическо време. У нас персони като Л.Левчев, Св.Русев, Ст.Данаилов, Вежди Рашидов, Димитри Иванов, Цветана Манева, Благовест Сендов са провъзгласени за тартори в духовно-културната област, каквито си бяха и по Живково време. Първанов ги награди с най-високото държавно отличие орден “Стара планина”. В Русия е същото. И там неоспорими авторитети са все същите лица в културата, които помним от времето на Брежнев.

В Русия изтича вторият мандат на Путин, у нас започва вторият мандат на Първанов. В Русия путинизирането е в своя апогей, у нас първанизацията на страната всъщност е израз на все по-решителното й путинизиране.

В Русия Путин е принуден да играе ролята да “демократичен президент”, ползващ се с любовта на “народа”. У нас Първанов, независимо от цялата си безличност, успя да получи симпатиите на мнозинството от политически активното малцинство. Но продажният и подчинен на олигархията печат и другите медии представят това за невиждан триумф. На тези избори Първанов реално

получи около 25% от гласовете на всички избиратели

т.е. той си остава президент на малцинството. То обаче поради пасивността и разочарованието от политиката на мнозинството от гражданите (60% от избирателите изобщо не гласуваха!) доминира и решава бъдещето на страната. Това категорично и ясно показва олигархичния характер на неговата власт: олигархията у нас, слагайки ръка на всички реални властови ресурси, успя да получи и “демократично признание”, и монопол в политическата власт. В Русия пък (която никога в историята си не е била демократична държава) олигархията успя да реставрира дори самодържавието и затова нейната власт в лицето на президента е авторитарна и безконтролна. Ако продължава така, към края на втория мандат на Първанов и у нас демокрацията ще бъде ликвидирана, което е голямата мечта на българската олигархия. Още сега се намериха ласкатели, които започнаха да предлагат да се правят конституционни промени, даващи възможност на Първанов да се кандидатира за трети мандат. В Русия в момента умуват как да стане така, че Путин да управлява пожизнено. Най-новият проект е да се направи "мини-СССР" първоначално

между Русия и Беларус с първи президент... Владимир Путин

(така той може да изкара поне още два мандата, всеки с неизвестна засега продължителност), като Лукашенко си запази поста в Беларус, а на мястото на Путин бъде сложен удобен за него политик. Дали тогава няма да трепне сърцето Първаново и той да съжали още повече, че сме влезли така прибързано в Европейския съюз?

Е, разбира се, засега има и разлики: България е член на НАТО, а от 1 януари 2007  ще бъде член на ЕС  за голямо разочарование на своя президент, който дълбоко в себе си иска да я види част от “Съветския съюз”. СССР обаче го няма, а на Първанов му се налага да парафира договори за влизането ни в ЕС.  Забелязвате ли обаче как, сякаш страхувайки се да не сбърка, изрича думите “Европейски съюз”?

Първанов трябваше да преглътне ориентацията на страната ни  към пазарна икономика, към НАТО и Европейския съюз,  които бяха проправени от управлението на Иван Костов. Днешният президент ще намери себе си едва когато нашата олигархия предизвика такова недоволство у “народа” от трудностите, които ни очакват след 1 януари, че

по “народна воля” България  бъде откъсната от западния свят и върната

в руската орбита. Оттук нататък историческата задача на ДС и на олигархията, оглавявана от Първанов, ще бъде да саботира членството ни в ЕС чрез предизвикване на “всенародно недоволство”. Трябва да противодействаме на този процес. Връщането на България към азиатско-руската сфера на влияние, за което мечтаят българските олигарси и Първанов, не трябва да бъде допускано. Наивно е да се смята, че Първанов е станал “сторонник” на западните ценности. Тревожното на днешната ситуация е в това, че “опозицията” в лицето на “Атака”  говори и иска онова, което съкровено желаят управляващите, без да смеят да го произнесат.  Затова не е изключен  “исторически обрат”, при който в подходящия момент отгледаната от тази олигархия “опозиция” и управляващи да се съюзят, за да се опитат да променят геостратегическата ориентация на България. За тази цел се подготвя и бъдещата “дясна алтернатива” в лицето на неродената партия на Бойко Борисов.

В живота и в политика действа един и същи принцип: подобното се привлича от подобното. Нелепо е да се смята, че нашата олигархия е “проевропейска” и “демократична” за разлика от руската. Колкото “проевропейски” и “демократичен” в същината си е Първанов, толкова “проевропейски” и “демократичен” е кремълският авторитарист Путин.

У нас обаче реставрацията е “нежна” и “мека”

и се осъществява под привидното “проевропейско” лустро. А всъщност и двете олигархии -  българската и руската, еднакво презират народа. И демокрацията, която превърнаха в декорация на апетитите си за абсолютно господство. Има опасност през втория мандат на Първанов да бъде осъществено пълно сближаване на руската и българската олигархия с цел откъсването на България от нейната геостратегическа ориентация към Запада и демократичните ценности и правила.

Само че между България и Русия все пак има и една съществена разлика: там интелигенцията не мълчи. Както не е мълчала и преди, по времето на комунизма. Руснаците и тогава имаха своя Андрей Платонов, своя Булгаков, своя Сахаров, своя Солженицин и цяла плеяда дисиденти. Руснаците в лицето на тази своя съвест на нацията измиха позора на комунизма. В България и преди интелигенцията мълчеше най-лицемерно и се продаваше дори на най-дребните подаяния на властта. И днес обаче нашата интелигенция  е особено продажна, защото се лакоми, предвкусвайки облагите от дружбата и слугуването на олигархията. Сега нашата олигархия си купува всичко: и “съвести”, и “дарби”, и “народни чувства”. Нашите интелигенти не само се предлагат, те се обиждат, когато никой не иска да ги купи. Погледнете “инициативния комитет за преизбирането на Първанов” и ще установите точния списък на вече осъществените продажби на съвести и души. И в Русия го има това, но там има неподкупни личности, които въпреки страшния натиск от страна на олигархичната власт продължават да зоват към непокорство. Разбира се, плащат с живота си  - списъкът с убийства на политически лица, интелигенти и изтъкнати хора в Русия е трагично доказателство, че руснаците имат достоен интелектуален елит. Има ли такъв в България?

Десните избиратели и негласувалите на президентските

избори заедно са около 65% от всички гласоподаватели. Ето това е мнозинството от народа. Това мнозинство (независимо че в по-голямата си част е политически пасивно) е способно при определени обстоятелства да се противопостави на произвола на самозабравилата се олигархия. То може да спре процесите, за които писах,  стига да си намери своите водачи. Защото лидерите са тези, които могат да го събудят за действие. Тези 65% са недоволни от статуквото. Към тях трябва да се добавят и онези около 10% от избирателното тяло, които гласуваха протестно за “Атака”, без да си дават сметка за игрите на нейния лидер. Това вече е сериозно. Оказва се, че срещу статуквото са цели 75% от българските граждани.  Затова у нас властта на олигархията още е крехка. Гласувалите за Първанов 25% от всички избиратели  също едва ли са убедени привърженици на олигархичния модел. Това са хора, живеещи с комунистически илюзии и апетити, които гласуват под строй. Електоратът на ДПС (за разлика от лидерите му) също не е безрезервен привърженик на олигархията, въпреки че подкрепи Първанов по командата на Доган.

Следователно необходимо е истините за днешната политическа ситуация  и за  същността на българската олигархична класа да бъдат изговорени, обяснени и разпространени сред хората. Ако това стане, България ще се изправи срещу нейните попълзновения за абсолютно господство. Ако това стане, ще може да бъде запазена ориентацията на страната ни към европейските ценности, благоденствие и мир. Иначе да не чакаме добро.

Ако не успеем да сложим намордник на жадната за власт и пари олигархия, ни чакат ужасяваща бедност и безброй унижения.  Но под привидното спокойствие, на което се радват днес триумфаторите на олигархичния възход, свързан с преизбирането на Първанов, тлее огромно напрежение.  Олигархията няма да съумее да овладее това недоволство. Работа на десните партии е да не й позволят да го насочи в антиевропейска и проазитско-руска посока..  

назад