Сакскобургготски и Станишев се провалиха с корупцията

Само Полша и Румъния са по-проядени от нас в европейското семейство

Димитър ПЕТРОВ

Докато правителството се бори с корупцията на думи, чуждестранни инвеститори безпристрастно оцениха корупционната среда у нас. За четвърта поредна година те не само поставиха България в рисковите за инвестиционния климат страни, но доказаха, че тя не е мръднала дори с крачка в овладяването на корупционните практики сред висшите политически и административни групи.

Всяка година Transparency International се допитва до авторитетни международни организации, които вземат

ключовите решения

в инвестициите и търговията, за да оценят рисковете за бизнеса в дадена страна. В резултат на тези мнения се изчислява корупционният индекс, разположен в скала от десет стъпала. Колкото са по-високи стойностите, толкова по-чиста е държавата от корупционни практики, като сериозните успехи в борбата срещу корупцията се измерват най-малко с индекс 5.

През настоящата година България с индекс 4 е класирана на 57-о място сред 163 държави. Това означава, че тя остава далече от онези постижения, които могат да я наредят сред значително ограничилите корупцията си страни. Истински тревожното в тази класация обаче е констатацията, че правителствата на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев поддържат устойчив ръст на този феномен. И въпреки че стоварват всичките си грехове на кабинета на ОДС, числата са красноречиви – докато бизнесът с всяка изминала година, макар и с малко, е

покачвал доверието си

към управлението на Иван Костов, от 2002 насам същите чужди инвеститори намират еднакво проядена корупционната среда у нас.

”Мерките на последните правителства се оказаха неефективни, това са четири изгубени години в противодействието на корупцията», коментира Димитър Кюмюрджиев от българския клон на Transparency International. В тази ситуация надеждата за по-чисти отношения на бизнеса с политиците и държавната администрация се насочва единствено към Европейския съюз. Всички новоприети членки с изключение на Полша чувствително са повишили своя индекс. Чехия и Словакия са отбелязали най-голям напредък, а с най-високи стойности са класирани Естония и Малта съответно с 6,7 и 6,4. Естествено, в тази подредба България е на опашката, като зад нея са единствено Румъния и Полша.

Ясно е, че страната ни ще се присъедини към европейската общност с изключително сериозни проблеми и един от тях е ръстът на корупцията. От Transparency International се надяват, че Европейският съюз все пак ще успее да дисциплинира политиците и администрацията ни, над чиито глави ще виси гилотината «предпазни клаузи».

назад

На Борисов пак държавата му е виновна

'Седем"

Бойко Борисов направил политически компромис, като не се кандидатирал на президентските избори. Целта на този компромис била да има повече пари за София. Това е най-новата версия на кмета за странното му поведение на президентските избори. Първоначално той подкрепи с половин уста десния кандидат Неделчо Беронов, след което не отиде да гласува. Поддържката му за дясното беше само привидна. Думите му сега са ясно признание, че на вота за държавен глава е играл не за десницата, а в полза на левицата и за запазването на статуквото на тройната коалиция и на Първанов. Въпреки това Борисов упорито продължава да твърди, че е репресиран от властта, тъй като е единственият човек на сериозен пост в държавата, който не е от червената номенклатура. Но очевидно това, че не е от червената номенклатура не му пречи да се договаря с нея и да продава подкрепата си. За реверанса към Първанов и олигархията му, Бойко Борисов обаче няма да получи повече пари за София. И това стана ясно с внасянето на републиканския проектобюджет миналата седмица в парламента.

Традиция е още от времето на Сакскобургготски правителството да преотстъпва колкото се може по-малко средства от събрания в града данък общ доход. В резултат, независимо че се очаква през 2007 столицата да внасе в хазната 680 млн. лв. данък (т.е. 47% от събрания в страната налог), кабинетът на социалния президент Георги Първанов ще върне на града едва 162 млн. лева. Борисов настояваше държавата да преотстъпи на общината 50% от събрания в София данък, но това не стана.

Така харчовете на столицата ще са близо 593,5 млн. лв. или с около 80 млн. лева повече от тазгодишните. От парите, които държавата ще отпусне, само 4, 7 млн. лв са за капиталови разходи. Според Бойко Борисов това е крайно недостатъчно за амортизираната инфраструктура на града. Същевременно обаче общината ще продължи да прахосва над 80 млн. лева за боклука на столицата. За една година Борисов не успя да намери решение как да спестява на софиянци поне 25-те милиона лева, които се дават за опаковане на сметта. Нещо повече, той остави в екипа си един от хората, които доведоха града до кризата с отпадъците - Минко Герджиков.

По стара традиция не е ясно и какви всъщност са приоритетите на бюджет 2007. Бойко Борисов всеки ден обяснява в медиите колко много пари му трябват за инфраструктура, но в разчета си за следващата година като първи приоритети е записал заплати и осигуровки...

За да компенсира недостига в бюджета, общината е решила да продава терени и общински дружества. Намерението на СО да изтъргува акциите си в Общинска банка обаче не е отразено в бюджета. Не е ясно и колко пари ще дойдат от приватизацията на столичните фирми. От концесии обаче са заложени само 400 хил. лева приходи. А в София има две концесии – на чистотата и на водата, в които годишно се изливат около 100 млн. лева.

назад

Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа

Митко НОВКОВ

ДСБ – сектанти. Това е наложилото се мнение в публичното пространство за привържениците на ДСБ – някакви откачалки, които не виждат по-далеч от носа си и са като коне с капаци. В mediapool.bg дори задават пряко въпроса “Болшевишка секта ли е ДСБ?”, откривайки цял блог за мнения, едно от които гласи следното: “Абсолютно и неоспоримо са секта. Всички до един са моделирани от Командира. Говорят едни и същи неща, назубрили са някакви глупости и толкова. Всеки страничен въпрос ги обърква. Демократи за Силна България?!! Ние сме просто за силна България на три морета! Или - Обединена България в Обединена Европа! Мизия - Тракия - Македония! Бог - Нация - Организация!!!”

Като оставим настрана факта, че човекът малко се е пообъркал – словосъчетанието “силна България” се пише с малка, не с голяма буква (толкова, изглежда, им стига граматиката на разни атакисти и други шовинисти), стават разбираеми донякъде част от ония, които ни блъскат и бутат в ложето на политическото манихейство – безобразните националисти, които нищо друго освен “славното българско историческо минало” не виждат пред очите си. Проекти като този на БНТ за “Великите българи” сигурно ще възхитят този пропагандист на болния Волен Сидеров, но едва ли ще накарат да цвилят от възторг хората, верни на същинското дясно. Естествено става оттук и защо в. “Труд” е така озлобен срещу ДСБ – неговият политически проект е от същата порода – смес от национализъм с умерена перестроечност – е абсолютно обратен на онова, за което ратуват и искат да извършат за България привържениците на ДСБ.

Ето например на какво се възхищават във вестника на Държавна сигурност: “Ученици и учители сами са правили проектите на училищните знамена, които ще бъдат тържествено осветени на 1 ноември.

Над 100 флага ще получат благословията на Светия синод в чест на Деня на народните будители - каза пред “Труд” зам.-кметицата на столицата Йорданка Фандъкова. - Общината е платила изработката им.

На 1 ноември на пл. “Св. Ал. Невски” ще се проведе първият парад на училищните знамена. След освещаването те ще бъдат връчени на знаменосците от кмета Бойко Борисов.” Извинявайте, ама това ми прилича на пошло възвръщане на комунистическите ритуали с нови имена и шарки, иначе всичко е същото – манифестации, знамена, ура за кмета и за всички нови властници.

България, особено след като избра отново Георги Първанов за президент, се върна към годините на късния, полуразложил се соц, копнеещ за истински баща на промяната, но такава, че всичко да си остане същото. Ето това е нещо, което хората около ДСБ – и членове, и симпатизанти – нито искат да приемат, нито пък ще приемат. И затова са сектанти – естествено, ще са такива, след като всички останали бленуват и мечтаят за социализъм в кожата на капитализъм.

Всъщност има един принцип, който ДСБ като че ли единствени изповядват – принципът за “Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа”. Казал го е Аристотел, а в политическия вариант на “сектантското дясно” той може би ще звучи така: “Властта е наша цел, но истината е нашата по-голяма цел”. Изглежда точно това не могат да разберат хора като Димитър Абаджиев, които напуснаха вече Парламентарната група и партията ДСБ. Разбира се, някои го приветстват: Георги Коритаров пише в “Новинар” в коментар със заглавие “Бягство към свободата” (имаше такъв филм някога, сюжетът е за футболен отбор от концлагеристи, който мачка елитни части на SS, във филма играе геният Пеле, както и знаменитият аржентинец Ардилес) това: “Жестът на Абаджиев може да бъде тълкуван по един-единствен начин - невъзможност вътре в ДСБ да се отстояват различни гледни точки и да се води пълноценна политическа дискусия. Авторитарният модел, по който бе създадена партията ДСБ още от самото си начало, не предполагаше какъвто и да било диалог. Моделът Костов, известен и от управленския период на СДС, изискваше подчинение на казаното от лидера и до голяма степен предопредели и атмосферата в ДСБ да стане такава, на каквато сме свидетели.”

Не иде реч обаче за това, колкото и да ни натякнат постоянно за авторитаризма на Иван Костов. Иде реч за нещо друго: дали да си вътре във властта, погазвайки всякакви политически и нравствени принципи, или да се стремиш към нея като към инструмент, който ще ти даде възможност да реализираш своите проекти за страната и държавата, но въз основата именно на принципи, на фундаменти, върху които ще легнат впоследствие съответни политически действия. Всичкото онова, което сега започнаха да наричат “нова десница”, не е нищо повече освен безпринципност: дайте ми власт, пък аз ще съм такава десница, каквато ви е удобна. Дясното обаче не може да бъде удобно; дясното е бодливо, ръбато, остро – всичко онова, което излиза извън принципите на истината, то го разобличава и изкарва на показ. Е, проблемът е, че засега точно тези бодливост, ръбатост, острота се възприемат не като принципност на политиката, а като сектантство и пълна липса на комуникативност, но – малко исторически екскурс – в това са обвинявали и Великите кападокийци, защитавали Никейския символ на вярата.

Истината и честността нямат свойството да се харесват, те имат свойството да бъдат потвърждавани с времето. Също както се потвърди някогашното синьо послание за влизане в НАТО и ЕС, по същия начин ще се потвърди и посланието, че в политиката моралът има значение. Но това е въпрос на бъдеще, в настоящия момент моралът и българската политика нямат нищо общо и изглежда на мнозинството наши сънародници им допада точно такова пострение на обществените неща. На нас обаче не и ако цената за това е да бъдем сектанти – нека сме такива. Но по-добре да сме сектанти и некомуникативници, отколкото да сме отворени като Тошо Тошев, който си говори еднакво – по негово признание – и с управленеца, и с бандита. Но в случая това е естествено – днешните управляващи, ако не са вчерашни бандити, са още по-лошо – техни автори...

Истината и честността нямат свойството да се харесват, те имат свойството да бъдат потвърждавани с времето. Също както се потвърди някогашното синьо послание за влизане в НАТО и ЕС, по същия начин ще се потвърди и посланието, че в политиката моралът има значение.

назад