|
-
Нека коментираме резултатите от президентските
избори от един различен ъгъл. Какво послание изпрати България с преизбирането
на Първанов и на какъв език ни отговори Европа?
-
Трябва да
разделим нещата в два плана. Международните норми и междусъюзническото
приличие налагат изпращането на поздравителни телеграми от лидерите на
държавите членки на ЕС и НАТО до г-н Първанов, който спечели изборите. Другият
план на нещата обаче е свързан със степента на информираност или на
неинформираност на водещи фактори в евро-атлантическия свят за характера на
властта, която се оформя в резултат от президентските избори в България.
Пасивността на десните избиратели и на огромен брой демократично настроени
българи доведе до утвърждаване в управлението на една нова, по моя дефиниция,
партия на властта. Тя се зароди около оста Първанов-Доган и днес е партия на
олигарси и, бих казал, на силовици. Това е партията, която набира количествен
потенциал от клиентелата на тези два фактора в държавния и в частния сектор
на икономиката. Пасивността на истинските демократи, съчетана с мощната машина
на тази нова партия на властта, доведе до резултата в полза на Първанов. И
оттук мога да изведа нещо, което е плод на личния ми анализ за бъдещите насоки
в развитието на ДСБ, а предполагам и на цялата демократична общност.
-
Каква е вашата визия, кажете?
-
Нашият основен
опонент трябва да бъде сърцевината на тази нова партия на властта. Която днес
се проявява чрез една тройна коалиция, но утре може да мимикрира и в партии от
т. нар. десен спектър. И тогава те също ще бъдат предназначени за обслужването
на комбинацията от силовици и олигарси в техния български вариант.
-
Има ли опасност през втория мандат на Първанов
у нас да се възпроизведе Путиновия управленски модел? В Русия бяха ограничени
правата на неправителствените организации, свободата на словото, бе създадена
имитация на опозиция, която Путин държи под своя контрол. Под различен
претекст бяха одържавени и големи икономически компании, чрез които Кремъл
упражнява рекет спрямо западноевропейските и спрямо част от бившите соцстрани.
Случаят с Грузия е показателен, но не е единствен.
-
Трябва да сме
предпазливи при възприемането на директните аналогии. По-точно е да говорим за
симптоматика на определени прилики. България е на прага на влизането си в ЕС
и е член на НАТО. У нас съществуват ограничения в реставрационните процеси и в
посегателствата върху демокрацията, които са наложени от факта на нашето
членство в ЕС и НАТО. Същевременно има реалната възможност ние не само да
влезем и да битуваме като трайно неподготвена периферия от европейския Изток в
ЕС и НАТО, но и да подкопаем целите, смисъла и възможностите за благоденствие
на ЕС и на българите като европейски граждани. Това, което забелязваме като
опасна тенденция, е въздействието на тази нова партия на властта върху
свободата на водещи медии, посегателствата върху свободното слово на
журналисти със съвест, въздействието върху икономически субекти, чието пряко
бъдеще като че ли зависи от благоразположението или неблагоразположението на
управляващите. Забелязват се прилики с някои от негативните тенденции в руския
политически и икономически живот. Но зависи не само от партиите, принадлежащи
към истинската десница, зависи от широкия слой български граждани как ще
противостоим на тревожните симптоми на тази нова власт. Ние от ДСБ ще бъдем
основен фактор за запазването на една истинска, некомунистическа и автентична
десница, която обединява в себе си желанието за независимост на България. За
реализиране на ползите от членството в ЕС за българските граждани и за
съхраняване на достойнството ни като българи в обединена Европа. Не искаме да
бъдем хора, които живеят в предмостието на някаква Евразия, с характер, идващ
от бившата територия на СССР или с характер, идващ от Турция или ислямския
свят. Двете страни на евразийските негативни влияния са нещото, на което ние
от ДСБ ще се противопоставим и това според мен ще е една от основните цели на
бъдещата ни политика.
-
В своята външна политика Русия използва като
аргументи за въздействие енергийния рекет и заплахата от тероризъм или
ислямски фундаментализъм. Не ви ли се струва, че в първия мандат на Първанов
също имаше заиграване с тези инструменти? Ще дам три примера – АЕЦ “Белене” и
отдаването му на руснаците, създаването на “Атака”, безразличието на държавния
глава към нахлуването на радикални ислямистки фондации у нас, за което “Седем”
неведнъж писа. Доколко е тревожно това състояние на държавата?
-
Състоянието е
много тревожно. Но нека да анализираме няколко от важните елементи на това, за
което говорите. Русия използва енергетиката като мощен инструмент за укрепване
и разширяване на своето геополитическо влияние на територията на бившия СССР,
в Европа и в други ключови точки на света. Погледнато в дълбочина, това е
нейно право.
-
Безспорно.
-
Въпросът обаче е
как държави и техните ръководствата, които отстояват национални интереси - а
те са на избралите ги граждани - противодействат или съвместяват своя
национален интерес с неотклонно преследвания от Русия неин национален интерес.
Погледнат така, моделът Първанов-Доган вече 5 години носи отстъпление от
българския национален интерес. Какво имам предвид в областта на енергетиката?
Безспорно е, че България ще продължи в значителна степен да бъде зависима от
енергийните доставки от Русия поради обективни причини. Това, което ние
критикуваме, е отказът, експертно-политически, да се работи добросъвестно,
самостоятелно и в сътрудничество с наши партньори за намирането на
алтернативни източници за доставка на енергия. Второто много важно нещо е да
се създадат финансови и административни стимули за повишаване на ефективността
при използването на енергията в страната. Според експерти ние консумираме 7
пъти повече енергия, отколкото са нуждите на нашата икономика и на
домакинствата ни. Никакви усилия не се полагат за ограничаване на това
разхищение. Ако то бъде ограничено, особено в частните и в държавните
предприятия, със сигурност няма да има защо да засилваме зависимостта си от
външни доставки на енергия. И вторият много важен въпрос, който е извън
политическия аспект на нещата. Мощните лобита на управляващите настояват да се
изгради АЕЦ “Белене”, но те не предлагат план за възвращаемостта на огромните
средства – около 4, 5 млрд., които ще се вложат в неговото изграждане. Къде са
пазарите за произвежданата от бъдещата АЕЦ “Белене” енергия? Отчита ли се
фактът, че и Румъния, и Турция, и Гърция, както и повечето европейски страни
работят мощно за осигуряването на своя относителна енергийна самодостатъчност
и за свое развитие на ядрената енергетика за мирни цели? Ние със сигурност
нямаме информация кои след 10-15 години ще бъдат пазарите, които ще консумират
енергията на АЕЦ ”Белене”. Има огромен риск българските граждани да платят с
данъците си изграждането на една централа, чийто продукт ще стане непродаваем.
Това е непосилно икономическо бреме за и без това притиснатите от безпаричие
хора у нас.
-
А на втората част от въпроса за радикалния
ислям как бихте отговорили?
-
Условията, които
се създават от монопола на ДПС върху значителни части от българското
управление, позволява под прикритието на културно-религиозен либерализъм у
нас да се настаняват макар и от центрове извън Турция ислямски фактори,
училища и емисари. Те кореспондират с елита на радикалния антизападен
войнствен ислям. И обработват съзнанието на наши съграждани с мюсюлманско
самосъзнание и на православни, но принадлежащи към ромската общност хора за
своите деструктивни цели. Както спрямо България като традиционно християнска
държава, така и спрямо цялата европейска цивилизация, базирана върху
християнските ценности.
-
Дали защото управляващите премълчават тези
неща - енергийната ни зависимост и случващото се на полето на мюсюлманската
общност - в ЕС май не разбират добре политическата обстановка в България?
-
Без да звуча
грубо по отношение на значителен брой европейски правителства, европейските
политици плащат данък на задълбочаващото се самодоволство и на донякъде
тесногръдия егоизъм на обикновения жител на Западна Европа. Те предпочитат да
не обясняват и да не влизат в дебат за опасностите, които заплашват нашата
цивилизация. Те предпочитат да имат гаранция, че утре токът няма да спре, за
да са сигурни, че избирателите отново ще гласуват за тях. Те предпочитат
например да не взимат дългосрочни решения за справяне с нелегалната имиграция,
съдържаща в себе си елементи на радикален ислямизъм. За да избегнат вълненията
в предградията на своите градове. В обобщение – вината е поделена. И тя е
както на политиците, които нямат смелостта да кажат, че нашата цивилизация е
заплашена и ние трябва да се пренастроим към състояние на защита на своите
ценности. Така и на редовите граждани, които не желаят да погледнат по-далече
от перспективата на сегашната си осигуреност и по този начин залагат бомба за
оцеляването на идните поколения.
-
Възможно ли е решенията на тези сложни
проблеми да бъдат предложени от нашите страни? Ние сме преживели комунизма,
който западноевропейските общества не познават. Преживели сме и робството,
след което сме се възродили, запазвайки своята религиозна и етническа
толерантност. Има ли политици, мислители, футуролози в нашите страни, които да
предложат технология за излизането от тази криза?
-
Пак казвам, с
политиката на щраусовото заравяне на главата няма да притъпим ефекта на
засилващите се конфронтационни влияния срещу Европа. В България има достатъчно
хора, представители на българската десница и в частност на ДСБ, представители
и на по-широки кръгове на гражданското общество, които трябва да се освободят
от конформизма на своята зависимост от партията на властта. И да намерят
начини да се свържат със свои единомишленици в останалите демокрации на ЮИЕ,
с центровете на будна цивилизационна съвест в Западна Европа и в Северна
Америка. За да се преобърне обществената нагласа на инерционно самодоволство,
което изправя европейската цивилизация пред потенциал за унищожение, условно
съпоставимо с това, което Римската империя е понесла от “варварите на онази
епоха”. Трябва, както се казва на английски, да прозвъни звънецът за
събуждане, за да могат демократите, просветените християни, просветените
следовници на градивната християно-юдейска цивилизация да видят в интеграцията
в НАТО и ЕС наред с другите неща и солидната противодействаща система срещу
атаките, които идват от юг и от изток срещу това, което сме създали в Европа в
продължение на векове.
-
Покрай анализа на резултатите от
президентските избори партията ДСБ изпрати заявка, че е готова да влезе в
диалог с управляващите и да предлага свои алтернативи. Какви са
възможностите ви да са включите в геополитическия дебат, за който говорихме?
-
Ние твърдим, че
сред най-силните страни на политическата и професионална експертиза на ДСБ са
въпросите на националната и международна сигурност и на външната политика.
Това ще бъде една от основните линии, които ще развиваме в нашия дебат в хода
на изборите за европарламент. Ние знаем, че това са избори не за да отиде
някой в Брюксел, а за насоката, която ще поеме ЕС и за нашето оцеляване като
хора. Като дух, като наследство, като бъдещи поколения. Така че ние ще бъдем
много активни в този дебат. А що се отнася до диалога с управляващите – трябва
да уточним какво значи диалог. Ние със сигурност ще дебатираме с тях и това,
което аз ще препоръчам в края на вътрешнопартийния анализ, ще е ние още веднъж
да направим преглед на всичките политики по основните 12-15 области на
управлението. Така че да прецизираме с максимална точност нашите позиции – за
какво сме и срещу какво сме. В сферата на образованието, на здравеопазването,
на финансите, данъците и енергетиката.
назад |
