|
 Изборите
донесоха тежка загуба за десницата и българския демократичен процес. В края на
прехода алтернатива на Първанов се оказа “Атака”-та срещу реформите. Но това
не е поражение. Споделям напълно оценката на Калин Янакиев - ние държахме на
истината, а истината не може да бъде поразена. А алтернативата е напълно
фалшива.
Победата на БСП/ДПС, нашата загуба и вторият тур на
неонациста се дължат на едни и същи обстоятелства, върху които ДСБ не можеше
да въздейства.
Управляващите присвоиха националните приоритети на
прехода. След дълга съпротива БСП се примири с пазарната икономика, с
приватизацията, с НАТО и с ЕС. Дори развя знамена в тяхна чест, без да е
завършила реформите. Въпреки че последното е очевидно, ЕС прие България без
санкции и лиши десницата от критични аргументи точно по време на изборите.
Първоначалният реформаторски
(не
десен, а именно реформаторски) вот се разпадна след постигането на основните
цели на страната. Една значителна част от него се трансформира в конформистки
вот - първо срещу завършването на реформите през 2001, а сега срещу “Атака”. С
нейната поява съпротивата на ДСБ срещу статуквото стана неразбираема за
повечето избиратели. Под статукво започна да се разбира не само олигархията,
обръчите от фирми, организираната престъпност и ролята на бившия репресивен
апарат, а и положителни резултати от прехода. Статуквото бе защитено от
икономически и социални фактори. Фирмите и заетите в огромните за мащабите на
България сиви сектори в производството, услугите, здравеопазването,
образованието, административните услуги застанаха зад Първанов, за да защитят
своето място, скрити доходи и работа преди европейското членство. Поради това
водихме кампания за промяна, за ред и законност срещу мощно съгласие в полза
на това ново статукво.
Няма да анализирам организационните, ресурсни и щабни
причини за загубата. Десницата очевидно не е в добро състояние. На много места
партньорите ни работиха символично
Инициативните комитети не получиха задачи и не работиха.
Кампанията се проведе с минимално финансиране и
ограничени ресурси, що се отнася до приноса извън ДСБ. Другите не изпълниха
своите задължения. Образуваха дефицити, които ние покриваме.
Причината
за тежката загуба, върху която можехме да влияем
ограничено, е кризата в
десницата. Тя се изрази, на първо място, в слабостта да дадем партийно доверие
на един кандидат. Тук категорично отхвърлям като неоснователен опита върху мен
и ДСБ да бъде стоварена вината за тази слабост. Сега другите бягат от
отговорност, но г-н Беронов бе издигнат, защото бе единствено приемлив за СДС.
ДСБ бяхме готови да подкрепим енергични и популярни кметове. Те бяха спрени на
“Раковски” 134. Ранното излъчване и налагане на единния кандидат бяха осуетени
от амбициите на Стоянов да се кандидатира. На това се дължеше спирането на
кампанията преди регистрацията на кандидатската двойка. И последно бе
заиграването с кмета на София
като кандидат-президент, което не беше политика на ДСБ.
На второ място, президентските избори бяха употребени в
борбата за надмощие в десницата. Въпреки това ние бяхме прави за единната
кандидатура. Защото ако се бяхме явили сами, щяхме да претърпим много по-тежки
щети. Освен сегашната загуба щяхме с основание да бъдем обвинени в партиен
егоизъм и предателство на избирателите. Наша подкрепа очевидно нямаше да
изпрати на втори тур Стоянов. Тогава отвън щяхме да бъдем обвинени в саботаж
на неговата кампания, а отвътре вие нямаше да ни простите, че сме ви накарали
да гласувате за него. ДСБ честно работи за тези избори, затова не носи цялата
отговорност. Тя е на всички партии и е обратно пропорционална на работата,
която са свършили в кампанията.
На
трето място, са вътрешнопартийните суматохи. Видя се как отделни
малки групи в СДС, ДСБ и ДП
използваха кампанията и загубата - с публични обвинения,
с атаки срещу кандидата и с преследване на свои цели. Категорично съм против
поведението им, защото, като не дочакаха днешния дебат, навредиха на ДСБ. Това
е непочтено. Всеки има право на позиция и избор и решава за себе си. Но
предаността прави ДСБ. На и след последните изборите видяхме, че за някои тя
няма значение.
Предлагам за обсъждане следните изводи за
бъдещата ни политика:
1.
За ДСБ.
Да засилим остротата на критичността към управляващите, като се държим като
управленска алтернатива и сочим нужните за страната ни решения. Да го правим
върху идеите на нашата политическа програма „За силна България в Обединена
Европа”, защото е вярна и няма алтернатива. Едновременно да актуализираме
позициите си по конкретните политики, отчитайки изводите от днешния анализ. Да
започнем нов прием на членове и симпатизанти. Да бъдем непримирими към опитите
ДСБ да бъдат подменени с “Атака” и ГЕРБ. Това би създало Путинова „многопартийна”
система - мечтаната фасада от българските комунисти. Да продължим да
взаимодействаме с партиите от ЕНП, като едновременно твърдо отхвърляме
всякакви опити за намеса във вътрешната ни политика.
2. За местните избори.
Взаимодействайте с десницата на предстоящите местни избори, ако прецените, че
е целесъобразно. При това трябва да избегнете дълги консултации, късно
издигане на кандидата, фалшива подкрепа и символично участие на другите. Освен
ако не прецените, че в противен случай ще понесем по-големи щети.
Търсим истината. Не се боим от нея, защото сме ДСБ.
Тежката загуба роди силни чувства, които трябва да се
превърнат в избор. Моят избор е ясен. Борбата и преследванията, които тя ми
донесе, са се превърнали в моя човешка съдба. Аз не искам друга съдба, искам
тази. Най-малко ще отстъпя под натиска на преследвачите, хулителите и
клеветниците, които ме сподирят през последните 32 години от моя живот.
Продължавам напред и ви призовавам да ме следвате. Не
обещавам скорошно идване на власт или лично замогване. Обещавам ви смисъл.
Обещавам ви достойнство, облагородено от дълбоки
разочарования, но и от добри дела.
(Пред
Националното съвещание на партията, посветено на резултатите от
президентските избори)
назад |
