|
Телени мрежи, свлачища и
смог
“Да спасим най-чистия район на София от екокатастрофа”, призова екологичното
сдружение “За земята”. Ето как
организацията обобщава тревогите на гражданите от съседството на аутобана “Люлин”:
Изпълнителна
Агенция "Пътища" планира да построи високоскоростна автомагистрала "Люлин",
част от Транс-европейски коридор № 4, която да премине през гъсто населените
места в югозападната част на Софийското поле. Магистралата ще бъде с 6 ленти,
при което цялата ширина на трасето ще е около 100 метра. Oтрицателните страни
на планираното трасе са:
·
отнемане на най-плодородната земя от Мало Бучино
(IV и V категория, която ще бъде платена по около 141 лв. на декар);
·
земята около магистралата няма да струва и пукнат
грош;
·
шумът и вибрациите ще са непоносими;
·
не е предвидено отклонение от магистралата за
Мало Бучино;
·
високоскоростната транзитна магистрала ще
е обградена с висока телена мрежа и възможности за частен бизнес от местни
хора няма да има;
·
голяма част от магистралата ще бъде на виадукти;
·
поради специфичния климат в района на Банкя, ако
се повиши замърсяването на въздуха в 55% от дните в годината ще се образува
отровен смог, водещ до ракови заболявания;
·
магистралата ще премине през каптирани минерални
извори и свлачищни райони.
Всичко дотук ще бъде катастрофално за населените места около
магистралата и означава десетилетия напред болни хора, изоставени плодородни
земи и жилища, край на чистия въздух в района.
Оптимист съм и смятам, че
проектът за автомагистрала “Люлин” върви в график, каза строителният
министър Валентин Церовски на 3 ноември. Седмица по-късно в Княжево жестока
катастрофа погуби три човешки живота, рани тежко петима и срути къща.
Архитекти и инженери с лични
интереси бавят старта на “Люлин”, тутакси се отметна от оптимизма си
министърът. Двама-трима архитекти и инженери, бивши служители на агенция
“Пътища” саботират аутобана и рекетират държавата, за да пробутат свои
проекти и интереси, имам доказателства, задълба с детективските си разкрития
Церовски.
В строителното министерство има хора, които са професионално
ограничени и екологично неграмотни, обяви арх. Димитров, един от набедените
“саботьори”.
С трето правителство се боря
за Околовръстното, и шосето, и магистрала “Люлин” са в компетенциите на
агенция “Пътища”, не пропусна да демонстрира деятелност и загриженост
столичния кмет.
Васил Рангелов, главен експерт на Националния съюз на
превозвачите, определи липсата на аутобана “Люлин” като
фиаско за пътната политика на държавата.
Черният път
Участъкът София – Перник е най-натовареното трасе в България. Липсата на
магистрала или поне на дублиращ път от години е причина за тежки инциденти.
Това е отсечката с най-висока концентрация на катастрофи.
Но
властта, която трябва да взима решения, не е в час. Властта обича да взима
пари, не решения. А когато, за да получи пари, се налага да вземе решение, се
обърква. Точно това се случи с проекта за аутобана “Люлин”. Европейският съюз
приготви 111 млн. евро – щедър евродар за нашата магистрала. Церовски и
екоколежката му Долорес Арсенова просто трябваше да спазят нормалната
процедура за селекция, съгласуване и одобрение на най-добрия вариант за трасе
на новия път. Появиха се осем проекта. Властта обаче скри повечето от тях и
показа на гражданите, покрай чийто къщи и дворове се планира да мине
магистралата, само синия и кафявия вариант. И въпреки че не получи съгласието
на Банкя, Мало и Големо Бучино за нито един от двата, властта комбинира и
прати в Брюксел за съгласуване синьо-кафяв проект. Гражданите се ядосаха и
уведомиха Еврокомисията, че не са уважили мнението им. Еврокомисията на свой
ред се ядоса. В гневно писмо през юли лично шефът на европрограмата ИСПА Луис
Фигерас предупреди Церовски и Арсенова да спазват правилата и да се допитат до
населението, иначе България ще се прости с обещаните за “Люлин” евромилиони.
Министрите се сепнаха от ултиматума на Брюксел.
Имитираха нов тур обсъждания и отново лансираха синьо-кафявия вариант. През
октомври Висшият екологичен съвет “преглътна” синьо-кафявото трасе. Само че
придружи своето “да” с 24 забележки, които всъщност признават за основателни
всичките опасения на гражданите и на практика означават да се прави нов, силно
преработен проект.
Автомагистрала “Люлин” е замислена да спаси
столицата от тежкия трафик. Проблемът с тесния вход-изход е стар, но ескалира
в последните няколко години. Липсата на инвестиции отпадна като най-тежка
грижа, след като за целта програмата ИСПА на ЕС отдели 111 млн. евро
безвъзмездно. Вместо да побърза да разсече Гордиевия възел край София, пътният
министър се зае да урежда португалски и италиански фирми с концесии за
аутобаните “Тракия” и “Хемус”.
След жестоката катастрофа на 11 ноември в
Княжево столичният квартал и съседните села започнаха протести и обещаха
блокади и живи вериги, докато властта не предложи трайно и приемливо за всички
решение. Управляващите пък се юрнаха да цепят трафика на лъчове, да слагат
семафори и зебри и да обясняват колко са загрижени. Лошото е, че
дори още утре
Брюксел да прати 110 млн. евро, магистрала може да има най-рано след две
години. Още по-страшното е, че сегашните властници са безкрайно далече от
Соломоновско решение за трасето на “Люлин”.
В очакване на Годо
Докато Церовски си играе на министър на строителството, ще се бави не само
решението за “Люлин”, но и европеизацията на българските пътища. В парламента
опозицията описа гафовете на ведомството на регионалното развитие и
страхотното затлачване на проектите по ИСПА и ФАР. Но Церовски още е министър.
Само Кобургът знае защо. Вероятно има сериозни причини да държи Поразяващата
уста на поста.
В
Княжево се проля невинна човешка кръв. Заради безхаберието на властта.
Безхаберни бяха и реакциите на виновниците. Откъм премиера дори липсваше
реакция. Величеството се оказа в неизвестност, далече от родината, гражданите
и трагедията. А когато кацна в София, важно рече: Има достатъчно държавни и и
общински институции, които да решат проблема с преминаването на автомобили
през южните квартали на София”. Величеството дори не бе намерило време и нужда
да прочете писмото, пратено му преди 4 дни от протестиращите от Княжево.
Окуражен от надменността на началството, Церовски веднага влезе в тона му.
“Светът не се върти около Мало Бучино”, отсече Поразяващата уста.
Поанта на безочието сложи кабинетният говорител. “Където има пътища, там ще
минават тирове” и “Премиерът не смята, че е наложително той, президентът или
председателят на парламента да вземат становище по случая “Княжево”, рече
Димитър Цонев – Пъпеша.
Ако обобщим
горните цитати, лъсва страшната истина, че на българския Олимп са се
покатерили морални лилипути. Те просто трябва да бъдат изметени оттам колкото
е възможно по-скоро. Иначе камиони, претоварени с пясък, ще продължат да
мачкат хора, още деца ще загинат в следващо незаконно “Индиго”, нискочели
родни каубои ще си разчистват сметките на оживени кръстовища и в дискотеки, а
г-н Кобургготски ще се жалва пред западната преса, че поданиците му имат нужда
от нови чипове в главите.
Добре, че идват избори, които дават надежда народът да прати всеки, където му
е мястото – един в Мадрид, друг в телевизионния бостан.
назад
Кадровикът Церовски сменя началниците на
ведомството през 6 месеца
Ана Бонева
Министърът на аутобаните въведе нова мода в Изпълнителна агенция “Пътища” (ИАП)
– рокади до дупка. От миналия месец начело на агенцията е Милош Поцков. Поцков
през последните месеци ту е неин главен секретар, ту изпълнителен директор.
Откакто
Валентин Церовски стана министър на пътищата и строежите, сменя шефовете на
ИАП почти като носни кърпички. На поста от края на 2002 насам се изредиха
Павел Диковски, Милош Поцков, Велико Желев, Димитър Христов.
По
закон директорът на “Пътища” има 5-годишен мандат. Но министър Церовски намери
“цаката” на проблема. Първо натисна титуляра Павел Диковски да “подаде
доброволно” оставка. После се изхитри и започна да назначава ВРИД-ръководители
- временно изпълняващи длъжността. На всеки 6 месеца – нов временен шеф,
защото иначе според трудовото ни законодателство “врид”-ът трябва да стане
титуляр.
Директорът на “Пътища” по принцип е пряко подчинен на строителния министър,
но за разлика от титуляра ВРИД-шефът е с орязани пълномощия и по всеки въпрос
трябва да се допитва до министъра. Трикът на Церовски с 6-месечните “мандати”
е гениален. Така държи враговете в напрежение, агенцията – в пълно подчинение,
директора й – в тотална зависимост. И си спестява риска, ако назначи титуляр,
да вбеси лобитата, които не са успели да наложат своя кандидат. Разни
бизнескръгове в НДСВ, ДПС и БСП неуморно кадруват, но хитрият Церовски ги
обезоръжава с хода с периодичните временни назначения.
Директорът на агенция “Пътища” има огромна власт. Неслучайно постът се оказа
най-ветровитият в държавата. ИАП е инкасатор и дистрибутор на милиарди левове
– собствени, бюджетни и от Евросъюза - за ремонт, поддръжка и строителство на
шосета, аутобани, тунели и мостове. Касичката на агенцията се пълни от такси
върху течните горива; такси за преминаване и ползване на пътища, глоби и
имуществени санкции по Закона за пътищата, лихви, дарения, помощи, наеми от
имущество, продажби на услуги, субсидии от хазната.
Директорът на ИА “Пътища” е човекът, който провежда държавната политика в
областта на пътното дело: предлага промени в списъка на републиканските
пътища, взема решения за провеждане на процедури и възлага обществени поръчки
за изграждане, ремонт и поддържане на републиканските пътища, съгласува
инвестиционни проекти, управлява дейността по събиране на пътни други такси за
ползване на шосетата и т. н.
По
данни на самата агенция до 2007 спешно трябва да бъдат ремонтирани 7000 км
шосета, което ще струва 1,13 млрд. лева. За привеждането на пътната мрежа в
приличен вид до влизането на България в ЕС е предвидено да се похарчат близо
2,2 млрд. евро.
Но
за какви обновени шосета и нови магистрали и за каква “държавна политика в
пътното дело” да говорим, щом директорите на пътното дело се сменят два пъти
годишно. Щом няма кой да смени кадровика министър. Щом премиерът мърмори за
смяна на чипове в главите на българите. И щом няма кой да смени премиера…
назад |
