След президентските избори Джордж Буш завърши победната си реч с думите: “Бог
да благослови Америка”. В Европейския парламент американският президент
вероятно би бил определен като неподходящ да изпълнява длъжността си, поради
религиозните си убеждения. За европейските законодатели може би още по-лош би
бил фактът, че той не се срамува да признае убежденията си ясно и открито.
Ако приемем, че Буш беше преизбран за президент отчасти поради това, че
отстоява семейните и други морални ценности, става ясно, че Европа и САЩ се
различават не само по външната си политика, но по визиите си за демократично
общество и за това, какво е правилното отношение между политика и етика.
Един от основателите на Америка, Александър Хамилтън, е бил убеден, че
политиката се нуждае от ценности, които тя сама не може да произведе и поради
това трябва да ги получи от други институции (и най-вече от църквата), които
да отглеждат необходимите на обществото добродетели. Ето защо, държавата не
бива да толерира която и да е отделна църква, а трябва да запази положително
отношение към религията въобще.
Жан Жак Русо обаче е на противоположно мнение. Според него държавата има нужда
от нещо като собствена, гражданска религия, а съществуващите църкви трябва да
се преклонят пред нея и да интегрират разпоредбите й. Много учени виждат в
тази идея зародиша на тоталитаризма. Традицията на Русо и якобинците е оцеляла
в Европа и до днес, макар в по-слабо злокачествени форми в сравнение с
недалечното минало. Но тя все още е част от европейския политически и
идеологически пейзаж.
Различните философски възгледи за религия и политика обаче не дават цялостна
картина и не могат да обяснят напълно враждебността към християнството сред
политическия елит в Европа. През 60-те години на ХХ век Европа и САЩ преживяха
културна епоха, която обезцени традиционните ценности и искаше да подготви
младото поколение за бъдещ свят, в който индивидуалната отговорност,
саможертвата и други ценности от миналото вече няма да са необходими. В този
свят никой нямаше да има нужда от морални убеждения. Това щеше да бъде свят,
свободен от ограниченията, налагани от недостига на ресурси. Свят, в който
никой нямаше да бъде изправен пред необходимостта да се бори за хляба си.
За съжаление това утре не дойде. Това, което дойде, беше колапсът на комунизма.
Ние все още живеем в свят, в който ресурсите са ограничени и в който трябва да
работим здраво, за да получим своя дял от тях. Нуждаем се от подкрепата на
семейството и от старите, традиционни добродетели, които така лесно бяха
изоставени. Американците осъзнаха това по-бързо от европейците. И това е още
едно обяснение за различията от двете страни на Атлантика. Но ние можем да
очакваме промяна на нагласите и в Европа, при това в рамките на сравнително
кратък период от време. Затруднената икономика и застаряващото ни общество
могат да оцелеят и да се модернизират, само в случай че успеем да възродим
поне част от ценностите на миналото, между които етиката на усилния труд и
грижата и вниманието към нашите бащи и майки.
Това са неща, които трудно ще бъдат възприети в Европа, защото интелектуалците
на Стария континент винаги са били убедени, че модерността носи със себе си
унищожаването на религиозната вяра. Сега Америка, най-напредналата страна в
света, ни показва, че религията може да бъде и е основополагащ елемент на
свободното общество и модерната икономика.
*Роко Бутильоне е италианският министър по европейските въпроси, който бе
номиниран за комисар по проблемите на правосъдието и вътрешните работи в
новата Европейска комисия. Той оттегли кандидатурата си заради яростните
нападки на леви евродепутати, че не може да съчетае ролята си на борец срещу
дискриминацията с християнското си отношение към хомосексуализма.
назад
Новото начало на Буш
Прочистването на Фалуджа е тежък удар за бунтовниците
Андрей ТОДОРОВ
Седмица след победата на Буш дойдоха и първите оставки в екипа му от предишния
мандат. Веднага след като той спечели доверието на хората, стартира и
офанзивата срещу бунтовниците във Фалуджа. Бяха препотвърдени сътрудничеството
и общите интереси между Буш и Блеър. Едва ли обаче британският премиер ще
успее да убеди Европа, че след вота в САЩ не й остава друго, освен да приеме
избора на американците. Противоречията от двете страни на океана вероятно ще
продължат.
Когато Джон Кери се състезаваше с Буш за президентското място, самото
споменаване на правосъдния министър Джон Ашкрофт му гарантираше аплодисменти.
Новината, че Ашкрофт се оттегля, бе посрещната с въздишка на облекчение от
либералите.
Ашкрофт е дълбоко религиозен и докато това се харесваше на консерваторите,
либералите и секуларистите тръбяха, че е заплашено разделението между църква и
държава. Ашкрофт обаче стана истински фокус на противоречия едва след 11
септември. Тогава той прокара Патриотичния закон, който даде повече права на
силовите агенции. Оставката му едва ли ще промени съществено нещата, тъй като
той ще бъде заменен от Алберто Гонзалес. Той вече се конфронтира с либералите
по един от най-важните въпроси след 11 септември – третирането на затворниците
терористи в Гуантанамо и в “Абу Граиб”.
Секретарят по търговията Дон Евънс също подаде оставка. Вероятно ще го замени
бизнесменът Мърсър Рейнолдс. Назначението му би потвърдило политиката на Буш
да взема за съветници само
доказано лоялни хора
И държавният секретар Колин Пауъл реши да се оттегли. Очаква се постът да бъде
зает от Кондолиза Райс – съветника по въпросите на националната сигурност.
Под въпрос е оттеглянето на секретаря по отбраната Доналд Ръмсфелд. Оставката
му беше поискана след скандалите в затвора “Абу Граиб”. Твърде е възможно
обаче той да остане още известно време, тъй като е в ход преобразуването на
американската армия от тежка бойна машина, пригодена да отвърне на удар от
СССР, в лека военна сила, мобилна и способна да отговори на съвременната
заплаха от тероризъм. Реформата налага Ръмсфелд да остане, независимо от
противоречивостта на фигурата му.
Освен с първите оставки вторият мандат на Буш започна и с превземането на
Фалуджа – един от основните проблеми за американската армия в Ирак. След като
щатските морски пехотинци не успяха да завладеят града през април и бяха
принудени да се оттеглят по политически причини, сега те не можеха да си
позволят да покажат слабост пред гласоподавателите в Ирак. В контекста на
наближаващите избори, насрочени за януари 2005, иракчаните трябва да
почувстват, че американските сили заедно с местните ще продължат да елиминират
гнездата на терористи. Факт е, че както предвиди и президентът Буш
избухнаха размирици
в други части на страната – най-вече в Мосул, който също като Фалуджа е част
от т. нар. сунитски триъгълник. Докато бунтовниците са принуждавани да бягат и
докато са разделени от поддръжниците си, САЩ имат възможност да убедят
иракчаните, че битката ще бъде спечелена и че си струва да се отстоява
демокрацията в битка срещу бунтовниците. Тези, които трябва да бъдат убедени,
са преди всичко сунитите. Победата във Фалуджа не предизвика масови сунитски
въстания, както това стана по време на предишната атака срещу града. Тогава
обаче атаката бе повече наказателна акция за жестокия линч на четирима
американци, а сега беше битка срещу бунтовниците и гражданите имаха достатъчно
време да напуснат Фалуджа. В този смисъл акцията на иракски, американски и
британски сили е успешна.
Положението в Ирак беше обект и на разговори между Тони Блеър и Джордж Буш
миналата седмица. Всъщност британският премиер е първият, с когото Буш се
срещна след преизбирането си. Този ход отново посочва Великобритания като
основен и ценен съюзник на САЩ. На срещата Блеър успя да убеди президента да
се ангажира отново с
мирния процес в Близкия изток
а Буш получи подкрепата на Блеър за провеждането на демократичните избори в
Ирак.
Отношенията с Европа обаче далеч не са толкова топли, колкото с Блеър.
Европейските лидери ясно показаха, че нямат настройка за още четири години
президентстване на Буш и че противопоставянето ще продължи. Така Ширак отказа
да се срещне с иракския премиер Ияд Алауи, като предпочете да присъства на
погребението на “героя” Арафат. А испанският министър на външните работи дори
нарече Буш “дървена глава”.
Същевременно от САЩ дойде ясен сигнал, че външната политика също няма да се
промени съществено. Но президентът ще трябва да заложи на повече дипломация,
тъй като едва ли ще има други военни операции.
назад
Чехия: червена вълна?
Ева ХОДОРОВА
На местните избори в Чехия преди седмица управляващите социалдемократи на
Станислав Грос изгубиха не само повечето от кметските места, но и позициите си
в Сената. Проблемът е, че те бяха разбити не само от десницата – Гражданска
демократична партия (ОДС), но понесоха поражение и от комунистите, които
грабнаха 19,7% от гласовете спрямо едва 14% за социалистите. За
социалдемократите и за премиера Грос резултатът е тежък удар. И показва
застрашителния развой на тенденцията към реабилитиране на комунистите,
отбелязана още на местните избори през 2000 и потвърдила се тази година с вота
за европарламента. Постепенно комунистите успяха да настигнат
социалдемократите и да ги изпреварят. Оказва се, че двайсетхилядната партия на
Грос, разкъсвана от вътрешни противоречия, не може да покрие с рехавите си
структури цялата страна и респективно не може да противостои на стохилядния
комунистически монолит. Ситуацията става все по-опасна, тъй като влиятелни
кръгове сред социалдемократите не си дават сметка за възможните последствия от
едно сближаване с комунистите и се противопоставят на идеята партията им да се
ориентира към центъра. Така социалистите на Грос, тъй като не желаят
конструктивен диалог с десницата, я обявиха за свой опонент вместо
Комунистическата партия на Чехия и Моравия.
Ужасът на социалистите от дясно мнозинство в Сената като че ли съживи идеята
за единен ляв фронт. Това е теза от средата на 30-те години на миналия век,
която в крайна сметка завърши с народна революция, с унищожаването на
социалдемокрацията и с възцаряването на комунистически режим.
Опасността е, че политическият център в Чехия може да остане незает от
истинска силна формация. Това може да доведе до сериозно поляризиране на
политическата ситуация в страната. До изборите за парламент остават около 18
месеца. Дори и да спадне малко под сегашните 30%, ОДС ще продължи да доминира
дясното пространство. Само че основният противник на демократите може вече да
не са социалдемократите. Ако те се сближат още с комунистите (вече дори
премиерът Грос не отхвърля категорично договорка между двете политически сили),
това ще ускори деболшевизацията на комунистите и ще им помогне да станат
приемливи и за хората, а може би и за Европа. Левите гласоподаватели обаче, за
които единствената алтернатива са социалистите, а не комунистите, ще бъдат
лишени от ключовите идентификационни знаци, по които да различат
социалдемократи от радикални комунисти.
Оказва се, че едва влязла в ЕС, Чехия е на път да реабилитира комунизма. Това
е част от общото настъпление на радикални сили, което тече в страни като Полша,
Чехия и Унгария.
назад |
