|
Когато говорим за интеграция на ромите в
българското общество, би трябвало да обсъдим реалните възможности за нейното
осъществяване. Защото, за да се приобщиш към нещо, това предполага наличието
на поне два субекта, които осъзнават тази необходимост.
Къде и как ние ромите сме ситуирани в българското общество?
Историческият преглед доказва, че ромите, или по-напред, когато бяхме цигани,
не се вписвахме като политически, икономически и културен субект в държавата.
Тоталитарната система нагло си правеше експерименти с нас, като ни наричаше ту
рисков контингент, ту граждани с нисък социален статус. Днес пък в условията
на демокрация, пазарна икономика и гражданско общество сме малцинство в
неравностойно положение. Практиките от режима на Живков не са отменени.
Дискриминацията и националистичните рефлексии са живи. Мизерията и гетата са
досаден факт. Досадни са и крадливите роми, просяците и невежеството. Цели
прослойки роми пред очите ни се превръщат в маргинали. Интеграцията я върнаха
на входа на демократичните промени като банално тавтологично намерение.
Хроника за фалшивия плач
Когато попитах образователния министър Игор Дамянов колко
ромски деца не ходят на училище, той отговори, че в просветното ведомство не
ги делели по етнически признак и не разполагали с такава информация. Хуманисти!
Не знаят колко ромски деца не посещават училище, а обявяват, че ги интегрирали.
Иначе в повереното му министерство има ром - държавен експерт по въпросите на
интеграция на ромите, има и експерт по ромски език. И първи зам.-председател
на консултативния съвет по образованието има от ромите. От Съвета на Европа им
размахват пръст, че не се интегрират ромите в българското общество, а те
хладнокръвно казват, че не ги делели по етнически признак. Парадокс!
Премиерът Симеон Сакскобургготски през 2003 отиде в Будапеща на
т. нар. “Десетилетие на ромското включване”, организирано от Джордж Сорос и
Световната банка. По време на изборите пък цар Симеон отиде във “Факултета”.
Показаха му задния двор на ада.
Прегърна в скута си едно ромско дете и пусна театрална сълзица.
Трогна милозливите роми и те се увериха, че
“богатите също плачат”
Г-н Сакскобургготски им обеща, че ще имат специално
министерство. По-късно стана ясно, че можело да бъде национална агенция. Днес
обаче чиновниците говорят друго. Щяло да има дирекция към Министерския съвет с
представители на турците, ромите, арменците, евреите, руснаците, румъните,
власите, черкезите и татарите. На старите гърци и на каракачаните. Ами в
България живеят и няколкостотин китайци. Тях какво ще ги правим? Няма вест от
Министерския съвет.
Правителството на НДСВ и ДПС прие Рамковата програма за
интегриране на ромите в българското общество. Наследи я от правителството на
ОДС като своя политическа програма. В нея се визира конкретен субект - ромите,
а не абстракцията малцинствени групи в неравностойно положение. Истината е, че
правителството има Програма за интегриране на ромите в обществото, но няма
убедеността, че ромите са реални български граждани, защото Рамковата програма
не се финансира от държавния бюджет. Чрез кухата държавна структура НСЕДВ (Национален
съвет по етническите и демографските въпроси) към Министерския съвет се
измислят проекти, които обслужват интересите на група неправителствени
организации, приближени до секретаря на дирекцията Михаил Иванов. Проблемът
роми е причината Европейската програма ФАР да финансира проектите, които се
изготвят в НСЕДВ, а не за малцинствени групи в неравностойно положение.
Това популистко твърдение, че имало доза егоизъм във възмущението за
отклоняване на ромските пари ни го пробутва чиновникът Михаил Иванов. Кой е
казал, че трябва да се делим?!
Проблемите на гражданите роми са най-тежки, а не
егоизъм или някакви привилегии налагат това възмущение. Драстичната разлика
между стандартите на живот между ромите и останалите граждани налага тези
финансови средства да се харчат целево за ромската интеграция. Та
този етнос е основен аутсайдер
на държавата! Основна социално слаба прослойка, която чрез
оскъдната помощ от редовния данъкоплатец “учудващо” оцелява. Майчиният език и
фолклорната идентичност са важни. Но човек без всякаква алтернатива за
нормален живот не е със статус на гражданин. Тази мимикрия “защита правата на
малцинствата” е параван за група демагози, които обслужват тази политическа
несъстоятелност. От липсата на ясни политически ангажименти и приоритети от
изпълнителната власт към ромите в общественото пространство се самонастаниха
“приватизаторите” на проблема. Самоназовават се правозащитници. Благотворители.
Анализатори. Лидери на ромите.
Политиците, министрите, депутатите не се интересуват от ефективността на тези
проекти. Важното е да се внушава, че нещо се прави за ромите.
Правозащитниците, щом изчерпят мисловния си ресурс по
дадена тема, веднага захващат друга. За здравеопазването. За десегрегацията.
Къщички за цигани строят. Траншове чрез търгове разпределят. И винаги са
консултанти. Експерти.
Универсални лелки за ромите
Но нищо не помръдва. Истината е, че ако няма толкова много
траншове или, както е казано по народному - “гювеч-аванта” - ще се изхлузят
като тазобедрен газ. Загрижени са за ромите, колкото за децата на Тибет. От
тези правозащитници качествените роми не могат да се “вредят” да работят в
нито една институция. В държавната администрация пробутаха роми с оскъдни
възможности. Няма информация по какво са експерти. И публиката се шегува, че
управляващите си назначиха роми на длъжност “носачи на папки”.
Правозащитниците определят кой от ромите ще издава вестник, списания и кой ще
прави предавания в БНТ. Когато по времето на генералния директор на БНТ Лили
Попова роми спечелиха конкурс и влязоха с достойнство в държавната телевизия,
за правозащитниците това не беше събитие. Зароптаха, че техните концепции не
били класирани. И щом дойде новото ръководство начело с Кирил Гоцев, на
ромските автори започнаха да плащат като за социално слаби цигани по 70 лева
на месец. Артистът депутат от НДСВ Явор Милушев в прав текст им каза: “Ще си
плащате вие, ромите. Европа нали ви дава пари!” Съратничката на секретаря на
НСЕДВ Михаил Иванов, Антонина Желязкова, чрез НСЕДВ безпроблемно “спечели”
проект от Световната банка. Обяви се за продуцент и плати на обществената
телевизия БНТ да прави предавания за етносите. НСЕДВ даде пари и на ромката
Кремена Будинова да прави предавания за ромите. БНТ обаче не е телевизия и за
ромите. Що за държавна медиа е, щом иска да й се плаща за интеграцията на
ромите в българското общество?
Правозащитниците лансират полуграмотни и неграмотни
роми, а зад гърбовете ни внушават, че се мразим, клеветим и си завиждаме като
махленки от гетото. Принципът “разделяй и владей” е изгоден за тях. Политиците
и правозащитниците на тази имитация не се интересуват КОЙ КОЙ Е от ромите в
общественото пространство. Те не осъзнават, че само чрез качествените роми
могат да мотивират останалите роми да осъзнаят смисъла на тази интеграция, а
не чрез паразитен слугинаж. Когато ромът се превърне в реален политически,
икономически и културен субект и произвежда блага за себе си и за държавата,
за какво му са универсалните лелки. Когато ромът започне безпроблемно да си
плаща образованието, данъците, тока, водата и всички обществени услуги се
превръща в почтен гражданин, а не в някаква малцинствена абстракция.
Останалото е
тъп национализъм и корупция
чрез които се хранят доста оплакватели за съдбата на ромите.
Днешното етническото равновесие се крепи върху старата имперска
прогнила и неморална максима “интересът клати феса”. Затова на хоризонта често
се явяват гранитните, железните защитници на българската раса. Като врачки от
екрана на кабелните телевизии пророкуват, че през 2050 година ще преобладават
ромите, а българите щели да бъдат изчезващ вид. Но щом наближат избори, същите
ухажват ромите. Стават им милички. Преиграват като в кичозен шоуспектакъл.
Рефренът е почти като в оная песничка на бащата на чалгата Тодор Колев: “Сто
кила ракия давам само ромски гласове да притежавам”. Така действат политиците
с либералните възгледи, царските републиканци и комунистическите буржоа.
Едно кебапче, биричка, малко кючек за народа и работата е
вързана.
Мутиралите в демократи социалистически капиталисти презират
тези роми, дето хич не долюбват лозунга “Диктатура на пролетариата”. Презират
и тези роми, дето харесват политиката на Костов. Сега пък се вбесиха затуй, че
на тези роми им допада проекта “За силна България в обединена Европа”. Да се
чудиш и маеш! Те ухажват тези циганчета, дето продъниха ушите на ромите, че
НАТО, ЕС, Иван Костов, демокрацията и пазарната икономика са най-злото нещо на
света. На тези циганчета, ако отнемеш
вратовръзките и луксозните чанти
ще им останат единствено “остроумията”: “Искаме да участваме в
проекта кАридор № 8”, “Дайте да напишем дИклИрация”, “Обадете се на телефон
осЪм, осЪм, осЪм... ”.
Покровителите им всеки ден ги чуват, но не е ясно защо се
правят на глухонеми далтонисти. Не им отърват почтените и ученолюбиви роми,
дето умеят да тълкуват и анализират политически проекти. Не им отърват ромите,
които се вписват в каузата “За силна България в обединена Европа”. А тя е за
ония граждани, които искат да се чувстват свободни и достойни личности. Искат
чрез своите лични качества да се реализират в живота, а не от подаянията на
корумпирани грижовници и девалвирали утопии. Професия циганин не съществува.
Ромският проблем преди всичко е проблем на държавното ръководство. Но когато
качествените роми не участват равнопоставено във формулирането на политиката и
управлението на този процес, интеграцията на ромите в българското общество още
дълго ще е имитация.
назад |
