политически седмичник

  

   
брой 46 (83)                                                                                                                                                  17.11 - 23.11.2004
 

СДС и БСП - обединени в царя


Дясното е жизненост и сила, а не сбор на маргинали и мародери

Явор ДАЧКОВ


“Порокът, който измъчва десницата, е цинизмът, а левицата - лъжата”.


Използвам отново афоризъм на Давила, този път, за да опиша царя. Царят е центърът, обединителят, пресечната точка, в която цинизмът на дясното и лъжата на лявото се събират в едно. Така монархията е възстановена. Единовластието е постигнато. Цинизмът и лъжата – обединени управляват България и кроят планове за втори мандат.

 
БСП фактически участва в управлението от самото начало. СДС постепенно се приобщи към него, отказвайки да бъде опозиция. Декларацията, подписана от Надежда Михайлова на 10 ноември, е документираното потвърждение на този отказ. Симеон Сакскобургготски обедини пороците на българската политика и маргинализира каузите в нея. С 15- годишно закъснение той реализира идеята на Лилов за съгласие и консенсус. Впрочем, Александър Лилов и Надежда Михайлова заговориха в забележителен унисон. Идеологът на левицата призовава за “исторически компромис”, а лидерката на СДС за обединение.
Призивите се правят на фона на едно

мълчаливо примирие между БСП и СДС

Няма сблъсък помежду им. Само формални декларации – “На България е необходимо ляво управление” и “Да спрем похода на БСП към властта”. Между “левицата” и “десницата” обаче съществува дълбок консенсус. Неговото име е Симеон. Историческият компромис между престъпленията на лявото и мародерствата на дясното. Поставям думите “левица” и “десница” в кавички, за да подчертая все по-голямата условност в тяхната употреба. Не може да се каже какво е лявото на БСП и какво е дясното на СДС. В едно интервю д-р Николай Михайлов сполучливо бе забелязал, че ако Сергей Станишев си размени мястото с Николай Младенов, на “Позитано” 20 и на ”Раковски” 134 не биха се случили драми. Все едно е.
Това “все едно” се оказа най-голямото изкушение на Кобургготски. Все едно е дали ще се коалира с ДПС, БСП или СДС. Все едно е дали ще става рано или късно, дали ще говори или ще мълчи, дали ще го има или ще го няма.
В продължение на една седмица никой не знаеше

къде е българският премиер

но това не предизвика скандал. Отсъствието му просто бе регистрирано. Никой не се възмути, защото е все едно дали ще бъде отсъстващ в отсъствие или отсъстващ в присъствие. Това е мечтата на мнозинството от политиците в България - да няма значение какво правят, как го правят и дали изобщо правят нещо. Това до голяма степен импонира на манталитета на техните избиратели, на които им е все едно дали преходът ще приключи за пет или за петнадесет години, все едно им е дали ще живеят добре или зле, тъй като и в двата случая празнотата е една и съща; все едно им е дали децата им ще бъдат образовани или необразовани, защото и в двата случая имат шанс да станат мутри. Стряскат се само когато това “все едно” докара банките до фалит или преобърне самосвал върху къща.
Между другото, инцидентът в Княжево е хубаво описание на царското “управление” или по скоро на отсъствието на управление. За три години и половина в България не е построен нито един километър магистрала. Това бездействие се отнася до всички вътрешноуправленски ресори. Разпад в здравеопазването, хаос в осигуряването, липса на реформа в образованието, капитулация пред престъпността, застой в икономиката, бездействие на институциите и… много пропаганда. От три години и половина в България няма управление, но за това пък редовно се отчита

повишаване на одобрението в липсващото управление

За това е все едно дали министър-председателят е тук или го няма. Както за СДС е все едно дали Надежда Михайлова ще стои на “Раковски” 134 или ще пътува в САЩ. Както е все едно за БСП дали Станишев ще е на “Позитано” 20 или в Китай. Както е все едно за турците дали Доган ще стъпва в парламента или не. Все едно е дали ще “управлява” (т.е. няма да управлява) някой от споменатите политици, както е и все едно в каква коалиция ще го прави. Резултатът няма да е различен от сегашния.
Заради това обединение във “все едно е” дясното се раздели. По-точно е да се каже, че бе направен опит дясното да се спаси. Проектът “Демократи за силна България” е проект на хората, на които не им е все едно. И на които никога не им е било все едно. Това са хората, с чиято енергия България бе придвижена напред въпреки “все едното” на останалите. Дясното е жизненост и сила, а не обединение между мародери и маргинали. А дали е нужна жизненост и сила на България може да се разбере и без да се свикват нарочни конференции.
назад

Безотговорността на Софиянски

 

Заради модела на управление на столицата загиват хора

 

Адриана НЕДЕВА

 

Стефан Софиянски: “Виновни за катастрофата в Княжево няма.” Напротив. Трагичният инцидент в столичния квартал до голяма степен е плод на престъпната безотговорност на местната администрация начело с кмета на столицата.

 

Както “Седем” отдавна писа, регулацията на движението в София, пътната маркировка и поддържането на светофарите е грижа на сдружение “Пътища”, в което участват фирми от Стара Загора, Пловдив и софийският холдинг “Пътища”. Начинът, по който те печелят обявения търг за извършването на тези дейности, е доста странен. Успяват въпреки липсата на опит и чрез дъмпинг  да изпреварят австрийския консорциум “Сварко”, който е сред европейските лидери в тази сфера. Естествено, след като печелят надпреварата, цените им скачат с 50% чрез анекс към договора. Като бонус сдружение “Пътища” получава чисто нов Център за управление на движението, както и резервни части за светофари за над 100 хил. лв. Зам.-кметът по транспорта Велизар Стоилов обеща, че ако до 6 месеца любимците на Софиянски не влязат в час, общината ще се раздели с тях. Шестте месеца минаха, но не се е чуло нищо за раздели. В столицата обаче

 

загиват хора

 

заради бездействието на администрацията. Какво направи Софиянски, за да не се случи този инцидент, след като се знае каква е ситуацията в Княжево и какви опасности крие. Какво направи новият общински съвет, за да предотврати трагедията. Съветниците и от- ляво и отдясно бяха по-заети с това как да разпределят икономическите блага в столицата.

Инцидентът в Княжево е белег за пълния разпад на градските системи в резултат на модела на управление, наложен от Софиянски в течение на осем години. Този тертип се възпроизведе и в сегашния общински съвет, охотно възприет и от сини и от червени. Модел, чието репродуциране беше заложено още чрез създаването на дясната коалиция между двата тура на изборите.

 

След катастрофата

 

управляващите в София се втурнаха да правят пиар акции. 

Софиянски се зае да покаже визия за управлението на града и грижа за здравето на столичани. За целта групата на свободните демократи в общината спешно спретна няколко безумни проекта. Според ССД едно от най-важните неща за столицата е красотата на фасадите. Наградата в конкурса за най-зелена сграда са фиданки. Нелепа е тази грижа за зеленината в столицата, след като вече осем години главният архитект Стоян Янев и Софиянски покровителстват изсичането на  дървета и превръщането на градинки в строителни площадки.

Мозъчните тръстове в ССД са решили да създадат и общински стоматологични центрове, за да лекуват зъбите на бедните. Това са глупости. Първо закриха всички съществуващи стоматологии, за да се възползват от ликвидацията “свои” хора, а сега ще правят нови. Още по-свежо е предложението да се строят нови общински жилища за бедни. Защо не, след  като голяма част от тях вече са разпродадени на безценица. Тези проекти за пореден път показват философията на Софиянски – “Халите има ли ги, функционират ли? Какво толкова тогава.”

Според ССД това са приоритети. Но не са. Приоритет е инфраструктурата, канализацията, битовите отпадъци. Само че как да има приоритети, като изобщо няма стратегия за развитието на София. Затова всяка свършена работа е оценявана високо – просто няма спрямо какво да бъде измерена.

Причината за катастрофата в Княжево е същата като причината, поради която за сметището в Суходол се отделят 1,8 млн. лв., а за извозване на отпадъците, т.е.

 

за СИК – около 30 млн. лева

 

Това е същата причина, поради която сега Стоян Янев иска да пробута нов регулационен план на Борисовата градина, което означава, че някой иска да строи в парка. А знаем, че къпалнята “Мария Луиза” е на ВИС. И Софиянски, и Янев са готови на всичко само и само да мине тази регулация, защото някой е поел ангажименти към силовите групировки и трябва да ги изпълнява.

 

Само че София се разпада и кметът е в паника. След делата на Софиянски му липсваше само тази катастрофа - поредната пречка пред влизането му в парламента, което трябва да му осигури депутатски имунитет срещу съда.

Коя обаче ще е ракетата-носител на Софиянски към парламента? Той направи реверанс и към Надежда, и към Симеон. Само че дали някой ще има полза да приюти кмета, който ще донесе повече минуси, отколкото плюсове.

Същевременно инцидентът в Княжево създаде проблем не само на столичния градоначалник, но и на новата управляваща софийска коалиция, дошла на власт с гръмки обещания и раздирана от икономически битки. След Княжево, за да демонстрират единство и мисъл за града, “Гергьовден”, БЗНС-НС и ДП тази седмица набързо склониха да подпишат програмата за управление на София. Месеци наред не се съгласяваха, но сега тяхното “да” се превръща в

 

удобен пиар

 

Само че програмата се отклонява от поетите пред гражданите ангажименти – не се споменава предоговаряне на концесиите за чистотата. Няма нищо и за “Софийски имоти”. Това е поредната халтура на десните. Както не спряха БСП по пътя й към властта, а услужливо я обзаведоха с властови ресурси, така и не направиха нищо, за да предотвратят инцидента в Княжево. По същия начин и обещанията за прозрачност се стопиха на последното заседание на СОС, когато дясната половина от залата отхвърли предложението на Вили Лилков от ДСБ да се гласува поименно при промяна от публична в частна общинска собственост. Така непрозрачните традиции от предишния мандат, наложени от Антоан Николов и Софиянски, се възцариха и през този. Наместникът на Надежда в СОС Владимир Кисьов обаче нехае, а синята лидерка се готви да ни управлява.

 

Със сбирката на 10 ноември Надежда Михайлова се опита да подготви почвата за ново безпринципно обединение по модела на софийското. Подобни прегръдки обаче не функционират в полза на гражданите.

назад